От колата се измъкна Върджил Грейтхаус — облечен почти като мен — със сив костюм на тъничко райе, бяла риза и военна връзка. Полковете ни обаче бяха различни. Неговият бе Колдстрийм Гард. Както винаги, смучеше лулата си. Метна ми най-беглия възможен поглед.
След него се подадоха двама зализани адвокати — един млад и един стар.
Шофьорът отиде към багажника на лимузината да извади куфарите на осъдения, а през това време Грейтхаус и адвокатите му заоглеждаха затвора, сякаш беше някакъв имот, който щяха да купуват, ако цената им допадне. Очите на Грейтхаус заискриха, лулата му зачурулика. Сигурно си мислеше колко здрав организъм има. Вземал уроци по бокс, джиу-джицу и карате, довериха ми по-късно адвокатите му, след като си изяснил, че ще трябва да влезе в затвора.
„Хм — помислих си, когато чух това, — едва ли някой в този затвор ще иска да се бие с него, но едно е сигурно — ще му прекършат гръбнака. Това се случва с всички, постъпили за пръв път на такова място. Сетне гърбът ти се пооправя, но никога съвсем. А здравеняците като Върджил Грейтхаус изгубват и походката, и самочувствието си.“
Грейтхаус не ме позна. Както седях на пейката, аз може би съм му приличал на труп в калта на бойното поле, а той, наперен генерал, пристъпва към фронтовата линия по време на затишие да види как вървят нещата.
Не се учудих. Надявах се обаче, че ще познае гласа, отекнал от затвора, който всички чухме ясно. Това бе гласът на най-близкия му съконспиратор от „Уотъргейт“, Емил Ларкин, запял с цяло гърло негърския епиричуъл „Понякога се чувствувам като дете без майка“.
Грейтхаус не успя да покаже реакцията си спрямо гласа, защото един изтребител се стрелна към висините от края на близката самолетна писта и раздра небето на късове. Този звук караше червата ти да се обръщат, ако не си го слушал до безкрайност. Без предупреждение. И винаги изтрещяваше страхотно над главата като сигнал, че идва краят на света.
Грейтхаус, адвокатите и шофьорът се проснаха на земята. После станаха, като ругаеха, смееха се и си отърсваха дрехите. Грейтхаус, досетил се, че го наблюдават и оглеждат невидими зяпачи, направи няколко боксови движения с ръцете и погледна към небето, сякаш искаше да каже шеговито: „Прати ми още едно такова изпитание. Сега съм готов за него.“ Групата обаче не тръгна към затвора. Остана да чака до колата, надяваше се на официално посрещане. Грейтхаус желаеше да окажат последна почит на ранга му в обществото, и то на неутрална земя, нещо като капитулацията при Апоматокс, подписана от Робърт Лий под охраната на Улис С. Грант10.
Но охраняващият сега не беше дори в Джорджия. Щеше да бъде там, ако го бяха уведомили своевременно, че Грейтхаус има намерение да капитулира точно в този ден. И се намираше в Атлантик Сити, където трябваше да произнесе реч пред събранието на Американската асоциация на обещалите да не участвуват във военни действия пленени офицери. Най-сетне Клайд Картър, жив образ и подобие на президента Картър, се показа на вратата, направи няколко крачки, спря и им махна. Усмихна се.
— Влезте вътре всички.
Те влязоха, като шофьорът крачеше отзад с двата куфара от лъскава кожа и несесера за тоалетни принадлежности от същия материал. На прага Клайд пое багажа от ръцете му и учтиво му каза да се върне.
— Присъствието ви не е необходимо — рече той.
И шофьорът се качи в лимузината. Казваше се Кливланд Лос, преиначение на друго име — Леланд Клус, човека, когото съсипах. Имаше прогимназиално образование, но четеше по пет книги седмично, докато чакаше пътниците си — функционери на „РАМДЖАК“, клиенти и доставчици на корпорацията. В Корейската война бил пленен от китайците и известно време прекарал в Китай като палубен матрос — на корабче в Жълто море, — та говореше почти свободно китайски. Кливланд Лос четеше в момента нашумяла книга.
Седях на пейката и нищото отново ме обгърна. Изпаднах пак в пълно вцепенение — гледах втренчено пред себе си в нищото и сегиз-тогиз плясвах три пъти със старческите си ръце.
Кливланд Лос ми рече по-късно, че ако не било пляскането ми в онзи миг, нямало да прояви интерес към мен.
Това мое действие погълна изцяло вниманието му. Поиска да разбере защо го правя.
Казах ли му истината за пляскането? Не. Щеше да му прозвучи сложно и глупаво. Обясних му, че си мечтая за миналото и като си спомня някой особено щастлив момент, вдигам ръце от скута си и пляскам три пъти.
10
Събитие от Гражданската война между Северните и Южните щати: на 9 април 1865 г. конфедералистката армия на генерал Лий, обкръжена от войските на генерал Грант, капитулира при Апоматокс. — Б.пр.