Понякога имах опасения, че старанието на Джудит в работата й, както и предаността й към шефа й, са продиктувани от това, че се е увлякла по него, но деловият характер на отношенията им ме успокояваше.
Вярвах, че Джудит ме обича, но тя беше много сдържана, а често и надменна по отношение на това, което наричаше мои сантиментални и овехтели разбирания. Честно казано, аз се безпокоях малко за дъщеря ми!
Размишленията ми в този момент бяха прекъснати, тъй като влакът вече навлизаше в гарата на Стайлс Сейнт Мери. Гарата поне не бе се променила. Времето не бе я засегнало. Тя стърчеше насред полето без никаква видима причина да съществува.
Докато таксито минаваше през селото обаче, аз почувствах отминаването на годините. Стайлс Сейнт Мери бе се променило до неузнаваемост. Бензиностанции, кино, още две кръчми и редици от общински жилищни сгради.
Скоро стигнахме пред портите на Стайлс. Тук сякаш отново се върнахме назад във времето. Паркът бе почти същият, какъвто го помнех, но алеята за автомобили бе зле поддържана и почти обрасла с бурени, избуяли над чакъла. Минахме край завоя и се озовахме пред къщата. Отвън страдала не бе се променила, но имаше належаща нужда от боядисване.
Както и при първото ми идване тук преди години, видях някаква женска фигура, приведена над лехите с цветя. Сърцето ми сякаш замря. После жената се изправи и тръгна към мене, а аз вътрешно се присмях на себе си. Човек не би могъл да си представи нещо по-различно от енергичната Евелин Хауърд.
Жената бе възрастна, слаба и с буйни къдрави побелели коси, бузите и бяха розови, а студените й бледосини очи никак не подхождаха на непринуденото и сърдечно държание което, честно казано, бе малко прекалено лигаво за моя вкус.
— Вие сигурно сте капитан Хейстингс, нали? — попита тя. — А пък ръцете ми са целите в кал и не мога да се ръкувам. Радваме се да ви видим тук — толкова сме слушали за вас! Нека да ви се представя. Аз съм мисис Лътръл. Съпругът ми и аз купихме тая къща в изблик на лудост, а сега се опитваме да си върнем парите. Никога не съм предполагала, че някой ден ще стана хотелиерка! Но трябва да ви предупредя, капитан Хейстингс, че аз съм много делова жена. Изкарвам и печалба, само аз си знам как.
И двамата се засмяхме като на някаква хубава шега, но на мен ми се стори, че току-що казаното от мисис Лътръл бе самата истина в действителност. Зад лустрото на очарователната възрастна дама усещах, че се крие твърд като кремък характер.
Въпреки че мисис Лътръл от време на време се опитваше да говори с ирландски акцент, тя не бе никаква ирландка. Просто се превземаше.
Попитах я за моя приятел.
— А, горкият малък мосю Поаро. Как ви чака само. Просто да му се стопи на човек сърцето. Ужасно съжалявам, че страда така много.
Тръгнахме към къщата, а тя започна да сваля градинарските си ръкавици.
— А също и вашата хубава дъщеря — продължи тя. — Какво чудесно момиче е тя. Ние всички много й се възхищаваме. Но аз съм старомодна, нали разбирате, така че ми се струва срамно и грешно, че момиче като нея вместо да ходи на танци с момчетата, прекарва времето си в рязане на зайци и виси по цял ден над микроскопа. Това е работа за грозни жени.
— Къде е Джудит? — попитах аз. — Някъде наблизо ли е?
Мисис Лътръл направи физиономия, която децата наричат „муцка“.
— А, горкото момиче. Завряла се е в ателието, което е в долния край на градината. Доктор Франклин го нае от мен и го оборудва напълно. Напълнил го е с клетки за морски свинчета, горките животинчета, а има и мишки, и зайци. Не съм уверена, че подобен вид наука ми харесва, капитан Хейстингс. А, ето го и съпругът ми.