— Споменахте, че има и трети начин — напомних му аз.
— А, да. Но за него е нужна голяма находчивост. Трябва да отгатнеш точно кога и как ще бъде извършено престъплението и трябва да бъдеш готов да се намесиш в точния психологически момент. Трябва да хванеш убиеца, ако не на местопрестъплението, то поне с доказващи вината му улики извън всякакво съмнение.
— А това, приятелю — продължи Поаро, — е, мога да ви уверя, въпрос много труден и деликатен, като не мога да гарантирам нито за миг, че ще успея! Аз може да съм самонадеян, но не чак дотам.
— Кой от трите метода възнамерявате да използвате тук?
— Вероятно и трите. Първият е най-труден.
— Но защо? Аз си мислех, че е най-лесният.
— Да, ако знаете избраната жертва. Но не разбирате ли, Хейстингс, че в случая аз не зная кой ще бъде жертвата?
— Какво?
Възкликнах спонтанно без да се замисля. Едва тогава започнах да осъзнавам трудността на положението. Имаше, трябва да има някаква брънка, свързваща серията от убийства, но ние не знаехме коя точно е тази брънка. Мотивите, жизнено важните мотиви, липсваха. А без да знаем какви са те, не можехме да разгадаем кой е заплашеният.
Поаро кимна, след като видя по израза на лицето ми, че осъзнавам трудността на положението.
— Разбирате, приятелю, че не е толкова лесно.
— Да — отвърнах аз. — Разбирам, че не е. Досега не можахте ли да откриете някаква връзка между различните случаи?
— Нищо — поклати глава Поаро.
Замислих се отново. При „Азбучните убийства“ ние трябваше да се занимаваме с поредица от престъпления, която изглеждаше, че е по азбучен ред, макар че в действителност тя се оказа нещо съвсем различно.
— Сигурен ли сте — попитах аз, — че няма някакъв невероятен финансов мотив — нещо такова например, каквото открихте при случая с Ивлин Карлайл?
— Не. Можете да бъдете съвсем сигурен, драги ми Хейстингс, че финансовата изгода бе първото, за което проверих.
Не се и съмнявах. Поаро винаги се отнасяше съвсем трезво към въпроса за парите.
Замислих се отново. Някакво отмъщение? Струваше ми се по-вероятно при наличието на тези факти. Но дори и да е така, липсваше свързващата брънка. Спомних си една история, която бях прочел, за поредица от безсмислени убийства, в която обяснението се оказа, че всички жертви са били съдебни заседатели, а престъпленията са били извършени от човек, когото са осъдили. Хрумна ми, че и в този случай можем да се натъкнем на подобно обяснение. Срам ме е да си призная, че не споделих откритието си. Колко ли горд щях да се почувствам, ако можех да разкрия пред Поаро решението на загадката.
Вместо това, аз го попитах:
— А сега ми кажете, кой е този X?
Но за мое най-голямо разочарование, Поаро решително поклати глава.
— Точно това, приятелю, няма да ти кажа.
— Глупости. Защо да не ми кажете?
Поаро примига с очи.
— Защото, mon cher, вие сте си все още същия Хейстингс. Вашето лице все така издава всичко. Не ми се ще, нали ме разбирате, да седнете и да се вторачите с отворена уста в X, а на лицето ви да бъде ясно изписано: „Човекът… човекът пред мен… е убиец“.
— Бихте могли поне малко да ми повярвате, че умея да пазя тайна.
— Когато се опитвате да пазите тайна, става още по-лошо. Не, не, mon ami, ние двамата трябва да действаме съвсем инкогнито. А после, когато потрябва, ще нападнем изведнъж.
— Какво твърдоглаво магаре сте вие — възроптах аз, — та аз имам достатъчно разум да…
Млъкнах изведнъж, тъй като на вратата се почука. Поаро извика „Влезте“ и в стаята се появи дъщеря ми Джудит.
Бих искал да опиша Джудит, но никога не съм бил добър в описанията.
Джудит е висока, главата си държи изправена, има гъсти черни вежди, приятно очертани скули и излъчващи строгост челюсти. Тя е сериозна и леко надменна, а по мое мнение, в израза на лицето й винаги има нещо трагично.
Джудит не дойде при мен да ме целуне — тя просто не е от този тип момичета. Усмихна се само и каза:
— Здравей, татко.
Усмивката й беше свенлива и малко притеснена, но аз усетих, че въпреки сдържаността си, тя се радваше да ме види.
— Е — промълвих аз, чувствайки се по същия глупав начин, както винаги в компанията на по-млади от мене, — ето че пристигнах.
— Много разумно от твоя страна, мили ми татко — рече Джудит.