Леля Лидия не си направи труда да отговори с официален поздрав.
— Донесла съм ви всичко необходимо. Излезте през източната порта точно в шест и половина. Точно пред портата ще ви чака черна кола. Ще ви изведе от града и ще ви откара до Портсмут в Ню Хампшър, откъдето ще се качите на автобус. Ето ви карта, маршрутът е отбелязан. Слезте на мястото, отбелязано с хикс. Паролите там ще бъдат: „майски ден“ и „юнска луна“. Свръзката ще ви отведе до следващото ви местоназначение. Никол, ако мисията ти е успешна, убийците на твоите осиновители ще бъдат разобличени, дори и да не е възможно веднага да бъдат изправени пред съда. Мога да уверя и двете, че ако успеете да стигнете до Канада въпреки всички известни пречки, има немалък шанс евентуално — повтарям: евентуално — отново да бъдете с майка си. Тя е осведомена за такава вероятност от известно време.
— О, Агнес. Хвала, би било прекрасно — тихичко каза Бека. — И за двете ви.
— Истински съм ви признателна, Лельо Лидия — отдавна се моля за това.
— Казах: ако успеете. А това е голямо „ако“ — повтори Леля Лидия. — Успехът не е предрешен. Извинете ме. — Тя се озърна и тежко се отпусна на канапето. — Ще ви помоля за чаша вода.
Бека отиде да ѝ донесе.
— Дребни старчески недъзи — каза Леля Лидия. — Дано да живеете достатъчно дълго, за да ги изпитате. И още нещо. Леля Видала има навика да се разхожда рано сутрин край моята статуя. Ако ви види — макар и облечени като Перлени момичета — ще опита да ви спре. Трябва да действате бързо, преди да вдигне врява.
— Но какво да правим? — попитах.
— Силни сте — каза Леля Лидия и погледна Никол. — Силата е дарба, а дарбите трябва да се използват.
— Искате да кажете да я прасна? — попита Никол.
— Доста директно казано — отбеляза Леля Лидия.
След като Леля Лидия си тръгна, ние отворихме платнения сак. Вътре имаше две рокли, два перлени наниза, две бели шапки и две сребристи ранички. Имаше и пакет брошури, а също и плик с няколко галаадски купона за храна, пачка канадски банкноти и две кредитни карти. Имаше и два пропуска, с които да преминаваме проверките на контролните пунктове. И два билета за автобус.
— Ами ще напиша бележката и си лягам — каза Никол. — До утре сутрин.
Държеше се смело и безгрижно, но си личеше, че е напрегната. Когато Никол излезе от стаята, Бека каза:
— Наистина ми се иска да идвах с теб.
— И на мен ми се иска — уверих я. — Но ти ще ни помогнеш. Ще ни предпазваш. По-късно ще намеря начин да те измъкна, обещавам.
— Не мисля, че ще има възможност — каза Бека. — Но ще се моля да си права.
— Леля Лидия каза четиресет и осем часа. Това са само два дни. Ако успееш да се скриеш за толкова време…
— Знам къде — увери ме Бека. — На покрива. В резервоара за вода.
— Не, Бека! Там е твърде опасно!
— О, първо ще източа водата — каза тя. — Ще я пусна през ваната на апартамент В.
— Ще забележат, Бека. От апартаменти А и Б ще забележат, ако нямат вода. С тях сме на един резервоар.
— Отначало няма да забележат. Не бива да се къпем толкова рано сутрин.
— Не го прави. Дали пък просто да не замина?
— Нямаш избор. Ако останеш тук, какво ще стане с Никол? Леля Лидия няма да допусне да те разпитват и да те принудят да им разкриеш какво е намислила тя. Може и Леля Видала да поиска да те разпита и това вече ще е краят.
— Да не искаш да кажеш, че тя ще ме убие?
— В крайна сметка. Тя или някой друг — каза Бека. — Те това правят.
— Трябва да има начин да те вземем — казах. — Може да те скрием в колата или…
— Перлените момичета пътуват по двойки — каза Бека. — Няма да стигнем далеч. Ще бъда с вас в мислите си.
— Благодаря ти, Бека — казах. — Ти си ми истинска сестра.
— Ще си представям, че сте птички, които отлитат — каза тя. — … Крилата гадина да обади твоята реч36.
— Ще се моля за теб — обещах. Думите ми не прозвучаха уместно.
— И аз за теб. — Бека леко се усмихна. — Ти си единственият човек, когото съм обичала.
— И аз те обичам.
После се прегърнахме и си поплакахме.
— Поспи малко — каза Бека. — Утре ще имаш нужда от сили.
— И ти.
— Аз няма да спя. Ще бдя над вас — каза тя, отиде в стаята си и тихо затвори вратата.
Шейсет и първа глава
На следващата сутрин двете с Никол се измъкнахме тихомълком от апартамент В. Облаците на изток бяха розови и златисти, птиците чуруликаха, въздухът рано сутрин беше все още свеж. Нямаше жива душа. Крачехме бързо и тихо по пътеката пред Ардуа Хол към статуята на Леля Лидия. Тъкмо стигнахме до нея, когато зад ъгъла на съседната сграда се показа Леля Видала и решително се устреми към нас.