След известно време завихме по тясно отклонение — пред нас заблещука вода. Спряхме до нещо, което изглеждаше като частен пристан. Имаше моторница, в която седеше някой.
— Събуди я — поръча шофьорът. — Събирайте си нещата, ето я лодката.
Смушках Агнес в ребрата, тя се сепна и се събуди.
— Събуждай се, сънливке — казах.
— Колко е часът?
— Часът за лодка. Да тръгваме.
— Приятно пътуване — пожела ни нашият шофьор. Агнес отново започна да му благодари, но той я прекъсна. Изхвърли новите ни раници от пикапа и изчезна, преди да сме преполовили разстоянието до лодката. Аз светех с фенерче, за да виждаме пътя.
— Угаси фенерчето — тихо подвикна човекът в лодката. Беше мъж с непромокаемо яке с вдигната качулка, но гласът му звучеше млад. — Достатъчно добре се вижда. Не бързайте. Седнете на средната седалка.
— Това океанът ли е? — попита Агнес.
— Още не — засмя се той. — Това е река Пенобскот. Скоро ще стигнете и до океана.
Моторът беше електрически и много тих. Лодката плаваше точно в средата на реката, луната беше като полумесец и се отразяваше във водата.
— Погледни — прошепна Агнес. — Никога не съм виждала такава красота! Като светла диря е!
В този момент се почувствах по-възрастна от нея. Вече бяхме почти извън Галаад и правилата се променяха. Тя отиваше на ново място, нямаше да знае как да се държи, обаче аз се прибирах у дома.
— Съвсем на открито сме. Ами ако ни види някой? — попитах мъжа. — Ако съобщят на Очите?
— Хората тук не говорят с Очите — каза той. — Не обичаме да ни слухтят.
— Вие контрабандист ли сте? — попитах, защото си спомних какво ми беше казала Ейда.
Сестра ми ме смушка: отново лоши обноски. В Галаад не задаваш преки въпроси.
Той се засмя.
— Границите са само линии на картата. Хората и предметите се движат през тях. Аз съм просто доставчик.
Реката ставаше все по-широка. Мъглата се вдигаше и се виждаха неясните очертания на бреговете.
— Ето го — каза най-сетне мъжът. Различавах по-тъмен силует във водата. — „Нели Дж. Банкс“37. Вашият билет за рая.
XXIII
Стена
Ръкописът от Ардуа Хол
Шейсет и пета глава
Леля Видала беше открита просната зад моята статуя в коматозно състояние от възрастната Леля Клоувър и двамата седемдесетгодишни градинари. Заключението на парамедиците, които пристигнаха, беше, че тя е прекарала удар — диагноза, потвърдена и от лекарите ни. В Ардуа Хол плъзна слух, хората кимаха тъжно с глава, обещаваха си да се молят за възстановяването на Леля Видала. Наблизо беше намерен скъсан перлен наниз на Перлено момиче: някой явно го беше изгубил — прахосническо невнимание. Ще издам меморандум за бдителността във връзка с предметите, които е наш дълг да пазим. Перлите не растат по дърветата, ще кажа, дори изкуствените, не бива и да ги даваме на свинете. Не че в Ардуа Хол има свине, ще добавя лукаво.
Посетих Леля Видала в интензивното отделение. Тя лежеше по гръб със затворени очи, имаше тръбичка в носа и още една в ръката.
— Как е нашата скъпа Леля Видала? — попитах Лелята медицинска сестра, която дежуреше.
— Молих се за нея — каза Леля Еди-коя си. Не помня имената на медицинските сестри, такава им е съдбата. — Тя е в кома, но това може би ще подпомогне процеса на оздравяване. Може би ще има лека парализа. Опасяват се, че и говорът ѝ може да се окаже засегнат.
— Ако се възстанови — отбелязах.
— Когато се възстанови — поправи ме укорително сестрата. — Не говорим отрицателно, когато пациентите ни могат да ни чуят. Може да ви се струва, че спят, но всъщност са съвсем будни.
Поседях до Леля Видала, докато медицинската сестра си тръгна. След това набързо прегледах фармацевтичните средства, с които разполагам. Да увелича ли дозата на обезболяващото? Да прекъсна тръбичката към ръката ѝ? Да стисна кислородната ѝ тръба? Не направих нищо такова. Привърженичка съм на усилията, но не на ненужните усилия — Леля Видала най-вероятно щеше да напусне света и без моя помощ. Преди да си тръгна от интензивното отделение, прибрах в джоба си малка ампула морфин, защото предвидливостта е основна добродетел.
Докато се настанявахме за обяд в трапезарията, Леля Хелена отбеляза отсъствието на Леля Виктория и на Леля Имортел.
— Мисля, че постят — казах. — Вчера ги мярнах в читалнята на библиотека „Хилдегард“, вглъбени в своите Библии. Надяват се с пост да получат напътствие свише за предстоящата си мисия.
37
Първообразът е небезизвестна рибарска шхуна, построена през 1910 г., използвана за контрабандно пренасяне на алкохол по време на сухия режим до остров Принц Едуард. — Б.пр.