— Както случилото се с бебето Никол — отбелязах. — Писах домашно за нея в училище.
Елайджа отново забоде поглед в пода. След това го впери право в мен:
— Ти си бебето Никол.
IX
Инкубатор на признателност
Ръкописът от Ардуа Хол
Двайсет и четвърта глава
Днес следобед Командир Джъд отново ме привика — нареждането ми беше предадено от младше Око. Командир Джъд би могъл и лично да вдигне телефона и да обсъдим делата си — между неговия кабинет и моя имаше вътрешна гореща линия с червен телефонен апарат — но и той като мен не беше сигурен дали няма да ни подслушват. Освен това според мен нашите срещи очи в очи са му приятни по сложни и перверзни причини. Той ме смята за свое творение — аз съм въплъщението на неговата воля.
— Надявам се, че сте добре, Лельо Лидия — каза той, когато седнах срещу него.
— Прекрасно, хвала. А вие?
— И аз съм в добро здраве, но се опасявам, че Съпругата ми е болна. И това ми тежи.
Не се учудвам. Последния път, когато я видях, Съпругата на Командир Джъд изглеждаше състарена.
— Тъжна новина — казах. — От какво боледува?
— Не е ясно — отговори ми. Никога не е. — Нещо е засегнало вътрешните органи.
— Искате ли консултация в нашата клиника „Утеха и балсам“?
— Още не — отговори. — Сигурно не е нищо сериозно, може дори да си въобразява, както често се оказва с женските оплаквания.
Умълчахме се и се измервахме с поглед. Опасявах се, че той скоро ще остане вдовец и ще си потърси нова невръстна булка.
— Ако мога да ви помогна, само кажете.
— Благодаря, Лельо Лидия. Толкова добре ме разбирате — каза той с усмивка. — Не ви повиках по тази причина обаче. Имаме позиция относно смъртта на Перленото момиче в Канада.
— Какво се е случило всъщност?
Вече знаех отговора, но нямах намерение да го споделям с него.
— Официалната канадска версия е самоубийство — отговори той.
— Съкрушена съм от новината — отвърнах. — Леля Адриана беше една от най-преданите и експедитивни наши служителки… Имах ѝ пълно доверие. Беше изключително храбра.
— Нашата версия е, че канадците прикриват случилото се и всъщност покварените терористи от „Мейдей“ са се възползвали от факта, че Канада безотговорно толерира присъствието им, и са убили Леля Адриана. Само пред вас го казвам, но честно казано, ние сме доста объркани. Кой знае? Може да е просто случайно убийство от ръката на наркоман, каквито стават често в онова упадъчно общество. Леля Сали е била съвсем наблизо, раздавала яйца. Върнала се и заварила трагедията, но мъдро решила, че бързото ѝ завръщане в Галаад е най-добрият ход.
— Много мъдро — съгласих се.
След внезапното си завръщане покъртената Леля Сали дойде право при мен. И ми описа как Адриана е намерила смъртта си.
— Тя ме нападна. Изневиделица, точно преди да тръгнем към Консулството. Не знам защо! Нахвърли ми се и опита да ме удуши, а аз се съпротивлявах. Беше самозащита — хлипаше тя.
— Временно психотично разстройство — казах. — Напрежението от пребиваването в непозната и изтощителна държава като Канада може да окаже такова въздействие. Постъпили сте правилно. Не сте имали избор. Не виждам причина някой друг да разбира за това, а вие?
— О, благодаря, Лельо Лидия. Много съжалявам, че се случи.
— Молете се за душата на Адриана и после я прогонете от съзнанието си — казах. — Имате ли да ми кажете нещо друго?
— Ами вие помолихте да си държа очите отворени за бебето Никол. Съпрузите, които въртят магазина за дрехи на старо „Модна хрътка“, имат дъщеря на същата възраст.
— Интересно предположение — отбелязах. — Възнамерявахте да изпратите доклад през Консулството ли? Вместо да изчакате и да съобщите направо на мен, когато се върнете?
— Ами мислех, че трябва незабавно да узнаете. Леля Адриана го намираше за прибързано, беше категорично против. Разменихме остри думи по този повод. Аз настоявах, че е важно — отбранително уточни Леля Сали.
— Разбира се. Но е рисковано. Такъв доклад може да породи неоснователен слух със сериозни последици. Много пъти сме вдигали фалшива тревога, освен това вероятно всички в Консулството са Очи. Очите са прекалено директни, липсва им финес. Винаги има причина за моите инструкции. За моите заповеди. Не е редно Перлените момичета да предприемат непозволени инициативи.
— О, аз не знаех… не го обмислих добре. Но въпреки това Леля Адриана не биваше…
— Колкото по-малко го обсъждаме, толкова по-скоро ще отмине. Знам, че намеренията ви са били добри — успокоих я.
Леля Сали се разрида.
— Наистина, така беше.
Изкушавах се да ѝ напомня, че и пътят към ада е постлан с добри намерения, но се сдържах.
— Къде е въпросното момиче сега? — попитах. — Сигурно е заминала някъде след отстраняването на родителите ѝ.
— Не знам. Може би не трябваше да взривяват магазина толкова скоро. Така щяхме да имаме възможност да…
— Съгласна съм. Посъветвах ги да не прибързват. За съжаление, агентите на Очите в Канада са млади, прекалено въодушевени и много обичат експлозиите. Откъде са знаели обаче? — Замълчах и вперих пронизващия си поглед в нея. — Нали не сте обсъждали с никого подозренията си, че има вероятност това момиче да е бебето Никол?
— Не. Само с вас, Лельо Лидия. И с Леля Адриана, преди тя да…
— Да си остане между нас тогава — казах. — Не е необходимо да се провежда съдебен процес. А сега мисля, че се нуждаете от почивка и възстановяване. Ще ви уредя престой в прекрасния ни молитвен дом „Марджъри Кемп15“ в Уолдън. За нула време ще станете нов човек. Колата ще ви откара след половин час. А ако Канада започне прекалено да шуми около злощастния инцидент в апартамента — ако изявят желание да ви разпитат или дори да ви обвинят в престъпление — просто ще заявим, че сте изчезнали.
Не желаех смъртта на Леля Сали — просто не исках тя да говори, както и стана. Молитвеният дом в Уолдън е много дискретен.
Последваха още благодарности през сълзи от страна на Леля Сали.
— Не ми благодарете. Аз трябва да благодаря на вас.
15
Английска християнска мистичка (1373-1438). Нейната творба „Книгата на Марджъри Кемп“ се смята за първата автобиография, написана на английски език, която разказва за дългите ѝ поклонничества по Светите места и в Европа, както и за разговорите ѝ с Бога. — Б.пр.