— Колкото по-малко го обсъждаме, толкова по-скоро ще отмине. Знам, че намеренията ви са били добри — успокоих я.
Леля Сали се разрида.
— Наистина, така беше.
Изкушавах се да ѝ напомня, че и пътят към ада е постлан с добри намерения, но се сдържах.
— Къде е въпросното момиче сега? — попитах. — Сигурно е заминала някъде след отстраняването на родителите ѝ.
— Не знам. Може би не трябваше да взривяват магазина толкова скоро. Така щяхме да имаме възможност да…
— Съгласна съм. Посъветвах ги да не прибързват. За съжаление, агентите на Очите в Канада са млади, прекалено въодушевени и много обичат експлозиите. Откъде са знаели обаче? — Замълчах и вперих пронизващия си поглед в нея. — Нали не сте обсъждали с никого подозренията си, че има вероятност това момиче да е бебето Никол?
— Не. Само с вас, Лельо Лидия. И с Леля Адриана, преди тя да…
— Да си остане между нас тогава — казах. — Не е необходимо да се провежда съдебен процес. А сега мисля, че се нуждаете от почивка и възстановяване. Ще ви уредя престой в прекрасния ни молитвен дом „Марджъри Кемп15“ в Уолдън. За нула време ще станете нов човек. Колата ще ви откара след половин час. А ако Канада започне прекалено да шуми около злощастния инцидент в апартамента — ако изявят желание да ви разпитат или дори да ви обвинят в престъпление — просто ще заявим, че сте изчезнали.
Не желаех смъртта на Леля Сали — просто не исках тя да говори, както и стана. Молитвеният дом в Уолдън е много дискретен.
Последваха още благодарности през сълзи от страна на Леля Сали.
— Не ми благодарете. Аз трябва да благодаря на вас.
— Леля Адриана не е пожертвала живота си напразно — казваше Командир Джъд. — Вашите Перлени момичета ни насочиха към плодотворна следа — направихме и други открития.
Сърцето ми се сви.
— Радвам се, че момичетата ми са били от полза.
— Както винаги, благодаря ви за инициативата. След операцията ни в магазина за дрехи, посочен ни от вашите Перлени момичета, вече сме сигурни как са си обменяли информация през последните години активистите от „Мейдей“ и техните известни контакти тук, в Галаад.
— Как?
— Чрез обирите… чрез специални операции… открихме камера за микроточки. В момента я проучваме.
— Микроточки ли? — попитах. — Какво е това?
— Стара технология, която вече не се използва, но е напълно приложима. Документите се заснемат с миниатюрна камера, която намалява изображението до микроскопични размери. След това се отпечатват в миниатюрни пластмасови точки, които може да бъдат поставени на почти всяка повърхност и разчетени от получателя със специален уред, който е толкова малък, че може да се скрие в писалка например.
— Удивително — възкликнах. — Неслучайно в Ардуа Хол говорим за завист към писалката.16
Той се засмя.
— Именно. Ние, притежаващите писалки, трябва да се стараем да бъдем безукорни. Много интелигентно решение на „Мейдей“ да използват този стар метод, за който малцина са чували. Както се казва: ако не знаеш, няма да забележиш.
— Колко изобретателно — отбелязах.
— Това е само единият край на канала, този на „Мейдей“. Както ви споменах, другият край е в Галаад — получателите на микроточките тук, които отговарят със свои съобщения. Все още не сме идентифицирали тези субекти — един или няколко.
— Помолих колегите си в Ардуа Хол да държат ушите и очите си отворени на четири — казах.
— Няма по-подходящи хора за това от Лелите — съгласи се той. — Имате достъп до всяка къща, а по-фината ви женска интуиция долавя неща, за които ние, мъжете, сме глухи.
— Ще надхитрим „Мейдей“ — стиснах юмруци и издадох челюстта си напред.
— Ето на това му викам дух, Лельо Лидия! — каза той. — Двамата сме чудесен екип!
— Истината ще възтържествува — казах.
Цялата треперех, надявах се той да приеме реакцията ми за справедливо негодувание.
— Пред Неговите очи — отговори Командирът.
След това, читателю мой, имах нужда да се възстановя. Отправих се към „Шлафли Кафе“17, столовата на Ардуа Хол, за чаша топло мляко. След това дойдох тук, в библиотека „Хилдегард“, за да продължа пътуването си към теб. Смятай ме за свой водач. А себе си мисли като скитник в тъмна гора. Скоро ще стане още по-тъмно.
При последната ни среща на страницата те отведох на стадиона, оттам ще продължа. С течение на времето постепенно си създаваш рутина. Нощем спиш, ако можеш. Издържаш някак дните. Прегръщаш плачещите, макар да признавам, че плачът стана досаден за мен. Воят също.
15
Английска християнска мистичка (1373-1438). Нейната творба „Книгата на Марджъри Кемп“ се смята за първата автобиография, написана на английски език, която разказва за дългите ѝ поклонничества по Светите места и в Европа, както и за разговорите ѝ с Бога. — Б.пр.
16
17
Носи името на Филис Шлафли (1924-2016), юристка, водеща фигура в антифеминисткото движение в САЩ. — Б.пр.