— Само че след като пристигнеш в Галаад, положението може да се промени — намеси се Елайджа. — Ще трябва да се обличаш както ти кажат, да внимаваш как говориш и старателно да спазваш традициите им.
— Ако знаеш твърде много, ще заподозрат, че сме те обучили — предупреди ме Ейда. — Затова трябва да намериш нужната мярка.
Питах се дали съм достатъчно умна да се справя.
— Не съм сигурна, че ще успея.
— Ако нещо те съмнява, прави се на глупава — посъветва ме Ейда.
— Изпращали ли сте и друг път някой под прикритие?
— Двама души — отговори Елайджа. — Със смесен резултат. Само че те нямаха защитата, която имаш ти.
— Имате предвид от страна на източника ли?
Източникът… Представях си само човек с торба на главата. Кой беше той всъщност? Колкото повече научавах за източника, толкова по-странно ми звучеше всичко.
— Разполагаме само с догадки, но според нас е една от Лелите — отговори Ейда. В „Мейдей“ не знаеха много за Лелите: нищо не казваха за тях по новините, дори по галаадските новини. Командирите издаваха заповедите, създаваха законите и говореха публично. Лелите действаха зад кулисите. Само толкова ни казаха в училище.
— Говори се, че те са много влиятелни — каза Елайджа. — Но това са само слухове. Не разполагаме с много подробности.
Ейда имаше само няколко снимки. Леля Лидия, Леля Елизабет, Леля Хелена, Леля Видала — това бяха така наречените Основателки.
— Глутница зли харпии — каза Ейда.
— Страхотно — възкликнах. — Звучи забавно.
Гарт ми обясни, че щом се озовем на улицата, трябва да следвам заповедите му, защото там той владеел положението. Не бивало да предизвиквам хората да се бият с него, затова да не взема да изтърся нещо от сорта на: „Да не съм ти робиня?“ или „Не си ми шеф“.
— Не съм говорила такива работи, откакто бях на осем — възразих.
— Каза и двете вчера — опроверга ме Гарт.
Трябваше да си избера друго име. Щели да търсят Дейзи и категорично не можело Никол. Затова си избрах Джейд24. Исках да е нещо по-кораво от цвете.
— Източникът каза, че тя трябва да има татуировка на лявата ръка — намеси се Ейда. — Това изискване не подлежи на уговорки.
Тринайсетгодишна опитах да си направя татуировка, но Мелани и Нийл бяха категорично против.
— Готино, ама защо? — попитах сега. — В Галаад никой не си заголва ръцете, така че кой ще я види?
— Според нас е за Перлените момичета — отговори Ейда. — Когато те изберат. Наредено им е да се оглеждат тъкмо за такава татуировка.
— Ще знаят ли коя съм? Че съм бебето Никол? — попитах.
— Те просто изпълняват нареждания — обясни Ейда. — Не питат и не казват.
— Каква татуировка искат да си направя, някаква пеперуда ли?
Беше шега, но никой не се засмя.
— Източникът иска да изглежда като кръст, ето така — каза Ейда и я нарисува.
В
БОГ
Б
Ю
Л
— Не мога да си сложа това на ръката — възроптах. — Не е редно.
Беше страшно лицемерно. Нийл щеше да се изуми.
— За теб може и да не е, но това е положението — отсече Ейда.
Ейда доведе жена, която знаеше как да направи татуировката и останалата част от грима ми на клошарка. Имаше пастелнозелена коса и първото, което предприе, беше да боядиса и моята в същия цвят. Останах доволна. Изглеждах като опасен аватар от видеоигра.
— Някакво начало е — каза Ейда, докато оглеждаше резултата.
Татуировката не беше обикновена, а скарификация — буквите бяха релефни. Адски болеше. Аз обаче се постарах да не проличи, защото исках да покажа на Гарт, че съм на висотата на положението.
Посред нощ ми хрумна нещо неприятно. Ами ако източникът е само примамка, целяща да измами „Мейдей“? Ами ако няма никакви важни документи? Или е зъл човек? Ако цялата история е клопка — хитроумен начин да ме подмамят в Галаад? Влизам в страната и повече не мога да изляза. Ще последват многобройни шествия със знамена, хорово пеене и молитви, гигантски митинги, каквито сме виждали по телевизията, а аз ще съм централната фигура. Бебето Никол, завърнало се там, където му е мястото, алилуя. Усмивка за галаадската телевизия.
На сутринта, докато закусвах с Ейда, Елайджа и Гарт, им разказах за страховете си.
— Обмисляли сме такава вероятност — призна Елайджа, — въпрос на риск.
— Рискуваш всяка сутрин, когато се събудиш — каза Ейда.