Старая се работата на подопечните ми да отговаря на тяхната квалификация. Така е по-добре, а аз държа на по-доброто. Поради липса на най-доброто…
Такъв е животът ни вече.
И така, наложи се да се заема със случая на онова момиче, Бека. Полезно е отначало да проявявам личен интерес към склонните да посегнат на живота си момичета, които твърдят, че искат да се присъединят към нас.
Леля Лизе я доведе в кабинета ми: слабичка девойка, с деликатна хубост, големи искрящи очи и превързана лява китка. Все още беше облечена със зелените дрехи на бъдеща булка.
— Влез, не хапя — поканих я.
Тя трепна, сякаш се съмняваше в думите ми.
— Настани се на този стол. Леля Лизе ще дойде всеки момент.
Момичето седна колебливо, скромно прибра колене и сключи длани в скута си. Погледна ме недоверчиво.
— Значи искаш да станеш Леля — казах. Тя кимна. — Това е чест, не привилегия. Допускам, че го разбираш. Не е награда за глупавия ти опит да посегнеш на живота си. Това е било грешка, оскърбление към Бог. Надявам се, че няма да се повтаря, ако те приемем.
Кимване, единствена сълза, която тя не избърса. За показ ли го правеше, опитваше се да ме впечатли ли?
Помолих Леля Лизе да почака отвън. После подех словото си: уверих Бека, че получава втори шанс в живота, но че и тя, и ние трябва да сме сигурни, че това е правилният избор за нея, защото животът на Лелите не е за всеки. Тя трябваше да обещае, че ще изпълнява нарежданията на по-старшите от нея, ще премине трудното обучение и ще изпълнява възложените ѝ досадни задължения, ще се моли за напътствия свише всяка сутрин и всяка вечер, а след шест месеца, ако наистина това е нейният избор и ако ние останем доволни от напредъка ѝ, ще положи клетва за принадлежност към Ардуа Хол и ще се откаже от всички други житейски поприща, но дори тогава ще бъде само Леля Молител, докато не изпълни успешно мисията си като Перлено момиче в чужбина, което ще отнеме много години. Попитах я склонна ли е да направи всичко това.
О, да, отговори Бека. Беше толкова признателна! Готова бе да изпълни всички изисквания. Увери ме, че сме я спасили от… от… Замълча и се изчерви.
— Някакво злощастие ли ти се е случило, дете? — попитах. — Нещо, свързано с мъж?
— Не искам да говоря за това — отговори тя.
Пребледня още повече.
— Страхуваш се от наказание ли? — Тя кимна. — На мен можеш да кажеш. Чувала съм много неприятни истории. Разбирам какво може да са преживели някои от вас. — Тя обаче все още не беше склонна, затова не настоях. — Бавно мелят мелниците Господни, но фино е брашното им.26
— Моля? — озадачено попита тя.
— Искам да кажа, че каквото и да се е случило, простъпката му ще бъде наказана след време. Не го забравяй. С нас ще бъдеш в безопасност. Той повече няма да те измъчва. — В такива случаи ние, Лелите, не действаме открито, но вземаме мерки. — Надявам се да бъдеш достойна за доверието, което ти гласувам — завърших.
— О, да, ще бъда достойна!
Всички момичета са такива отначало — омаломощени от облекчение, окаяни, смазани. С времето се променят, разбира се — имали сме ренегати, имали сме тайно измъкване през задния вход за среща с някой неподходящ Ромео, имали сме непокорни бягства. Обикновено финалът на подобни истории не е много щастлив.
— Леля Лизе ще те заведе да си вземеш униформата. Утре ще бъде първият ти урок по четене и ще започнеш да се запознаваш с правилата ни. Сега обаче трябва да си избереш ново име. Има списък с подходящите имена. Хайде, тръгвай. Днес е първият ден от останалата част от живота ти.
Постарах се краят на разговора ни да е много ведър.
— Не знам как да ви благодаря, Лельо Лидия! — каза Века. Очите ѝ лъщяха. — Много съм ви признателна!
Удостоих я със смразяващата си усмивка.
— Радвам се да го чуя — казах и наистина се радвах. Признателността е много ценна за мен, обичам да си я пазя в случай на нужда. Не се знае кога ще потрябва.
Мнозина са звани, а малцина избрани, помислих си. Макар че това не важеше за Ардуа Хол — само малцина от званите се налагаше да бъдат отхвърлени. Това момиче Бека щеше да остане. Тя беше болно цвете в саксия, но с подходящите грижи щеше да разцъфне.
— Затвори вратата на излизане — поръчах.
Тя почти изхвърча от стаята. Колко са млади, колко са пъргави! Колко трогателно невинни! Била ли съм някога такава? Не помня.