Тя ми обясни, че няма гаранция дали ще ми бъде позволено да остана — не всяко момиче било подходящо за Леля. Тя познавала момичета преди моето пристигане в Ардуа Хол, които били приети, но една размислила само три месеца по-късно, семейството ѝ си я прибрало и бракът, който ѝ били уредили преди, в крайна сметка бил сключен.
— А с другата какво се случи? — попитах.
— Нещо лошо — каза Бека. — Казваше се Леля Лили. Отначало нищо ѝ нямаше. Всички казваха, че се справя добре, но после мина през Мъмрене, защото отговаряла на Лелите. Според мен не е било свръхстрого Мъмрене, просто Леля Видала си е злобничка. Когато те подлага на Мъмрене, пита: „Харесва ли ти?“, а правилен отговор няма.
— Какво стана с Леля Лили?
— След Мъмренето тя не беше същата. Искаше да напусне Ардуа Хол — каза, че не била подходяща — а Лелите ѝ обясниха, че ако го направи, уговореният и брак ще се състои. Тя обаче и това не искаше.
— А какво искаше? — попитах.
Изведнъж Леля Лили силно ме заинтригува.
— Искаше да живее сама и да работи във ферма. Леля Елизабет и Леля Видала твърдяха, че започнала да чете много малка, затова се е получило така — втълпила си е каквото не трябва в библиотека „Хилдегард“, преди умът ѝ да е укрепнал достатъчно, за да отхвърля неправилните идеи, защото там има много спорни книги, които трябва да бъдат унищожени. Прецениха, че тя трябва да бъде подложена на по-строго Мъмрене, за да насочи мислите си в правилна посока.
— И какво беше Мъмренето?
Питах се дали моят ум е укрепнал достатъчно и дали няма да се наложи и аз да бъда подложена на многобройни поправяния.
— Прекара един месец в мазето самичка, само на хляб и вода. Когато я освободиха, не говореше с никого, казваше само „да“ и „не“. Според Леля Видала тя била много слабохарактерна, за да стане Леля, и в крайна сметка ще трябва да се омъжи. В деня преди уреченото ѝ напускане на Ардуа Хол тя не дойде на закуска, а после и на обяд. Никой не знаеше къде е. Леля Елизабет и Леля Видала предположиха, че е избягала, че сигурността е компрометирана, и се проведе обстойно издирване. Само че не я намериха. А после водата от душа започна да мирише странно. Затова проведоха ново търсене и този път отвориха резервоара с дъждовна вода на покрива, откъдето идваше водата в банята. И я намериха там.
— О, това е ужасно! Някой я беше убил ли?
— И Лелите помислиха така отначало. Леля Хелена изпадна в истерия, дори позволиха няколко Очи да дойдат в Ардуа Хол и да потърсят улики, но нищо не намериха. Някои от Молителките се качиха и огледаха резервоара. Не беше възможно тя просто да е паднала вътре — имаше стълба, имаше и вратичка.
— Ти видя ли я? — попитах.
— Ковчегът беше затворен — отвърна Бека. — Но сигурно се е качила умишлено. Говореше се, че са намерили камъни в джобовете ѝ. Не оставила бележка, а дори да е оставила, Леля Видала сигурно я е скъсала. На погребението казаха, че е умряла от мозъчна аневризма. Не можеха да допуснат да се разчуе такъв провал на Молителка. Всички се молихме за нея. Сигурна съм, че Бог ѝ е простил.
— Но защо го е направила? — попитах. — Искала е да умре ли?
— Никой не иска да умре — възрази Бека, — но някои хора не желаят да водят живота, който единствено им е позволен.
— Но да се удави!
— Казват, че е спокойна смърт — каза Бека. — Чуваш камбани и песни. Като ангелите. Така ни обясни Леля Хелена, за да се почувстваме по-добре.
След като се справих с книжките за Дик и Джейн, ми дадоха „Десет приказки за малки момичета“ — стихосбирка от Леля Видала. Ето едно стихотворение, което помня:
Стихотворенията на Леля Видала все бяха за неща, които момичетата не бива да правят, и за страховитите неща, които ще им се случат, ако все пак проявят непослушание. Вече разбирам, че не бяха добра поезия, а и още тогава не ми беше приятно да чета за клетите момиченца, допуснали грешки и наказани жестоко, дори убити. Въпреки това с трепетно вълнение поглъщах каквото ми попаднеше.