Освен да чета, трябваше да се науча и да пиша. В известен смисъл това беше по-трудно, но в други отношения — не. Пишехме с мастило за рисуване и прави писалки с метално перо, а понякога и с молив. Зависи с какво бяха заредили Ардуа Хол от складовете, където се получаваха вносните стоки.
Принадлежностите за писане се полагаха на Командирите и на Лелите. В Галаад не се употребяваха повсеместно — жените не ги ползваха, нито повечето мъже, освен за доклади и описи. Какво друго биха могли да пишат повечето хора?
В училище „Видала“ се бяхме научили да бродираме и да рисуваме, а Бека казваше, че писането е почти същото — всяка буква била като рисунка, като ред от бодове или като музикална нота — просто се научаваш да изписваш отделните букви и после да ги свързваш като перли в наниз.
Бека имаше красив почерк. Учеше и мен, често и търпеливо, а когато и аз вече пишех, макар и неумело, ми подбра цитати от Библията, които да преписвам:
А сега остават тия три: вяра, надежда, любов;
но по-голяма от тях е любовта.30
Защото любовта е силна като смърт.31 … небесна птица може да пренесе твоята дума
и крилата гадина да обади твоята реч.32
Преписвах ги отново и отново. Според Бека сравнението на различните написани от мен варианти на едно и също изречение показва колко съм напреднала.
Разсъждавах над думите, които преписвах. Наистина ли милосърдието е по-велико от вярата и дали аз притежавам и двете? Любовта по-силна ли е от смъртта? Чия реч пренася въпросната крилата гад?
Умението да чета и да пиша, не ми донесе отговори на всички въпроси, а пораждаше нови и нови.
Освен че се научих да чета, успях да се справя и с други задачи, които ми възложиха през онези първи месеци. Някои от тях не бяха обременяващи — приятно ми беше да рисувам дълги поли, ръкави и забрадки за момиченцата в книжките за Дик и Джейн, нямах нищо против да работя в кухнята, да кълцам ряпа и лук за готвачките и да мия съдовете. Всички в Ардуа Хол трябваше да дават своя принос за всеобщото благо и никой не се подиграваше на физическия труд. Всяка Леля беше длъжна да го полага, но най-тежката работа се падаше на Молителките. И защо не? Ние бяхме по-млади.
Търкането на тоалетните не беше приятно обаче, особено като се наложеше да ги миеш повторно, макар да са били съвсем чисти още след първото измиване, а след това — и трети пък. Бека ме предупреди, че Лелите ще изискват това повторение — не ставало дума за състоянието на тоалетните, така изпитвали покорството ни.
— Ама да чистиш тоалетните по три пъти… е неразумно — възразих. — Пилеят се ценни природни ресурси.
— Препаратът за почистване на тоалетна не е природен ресурс — каза Бека. — Не е като бременната жена. Но че е неразумно, неразумно е, затова е изпитание. Искат да проверят дали ще изпълниш неразумно искане, без да се оплакваш.
За да направят изпитанието още по-трудно, Лелите възлагаха надзора на по-младша от теб. Да получаваш глупави заповеди от човек, който е почти на твоята възраст, е много по-дразнещо, отколкото от по-възрастен човек.
— Противна работа! — оплаках се, след като четири седмици подред чистих тоалетни. — Наистина ненавиждам Леля Аби! Толкова е зла и надута, и…
— Изпитание е — напомни ми Бека. — Както когато Бог изпитва Йов.
— Леля Аби не е Бог! Само се мисли за Бог.
— Не бива да съдим строго — каза Бека. — Моли се омразата ти да се стопи. Представяй си как излиза през носа ти като дихание.
Бека владееше много такива техники за самоконтрол. Опитвах се да ги практикувам. Понякога ми се получаваше.
Издържах изпитите си след шестия месец и ме приеха като постоянна Молителка, вече имах право да посещавам библиотека „Хилдегард“. Трудно мога да опиша чувството, което ме обзе. Когато за пръв път прекрачих прага, все едно ми бяха дали златен ключ, който отключваше тайна врата след тайна врата и пред погледа ми се появяваха истински съкровища.
Отначало имах достъп до външните зали, но след време ми дадоха и пропуск за Читалнята. Там разполагах със собствено бюро. Една от задачите ми беше да правя белови на речите — може би е по-точно да ги наричам проповеди — които Леля Лидия изнасяше по специални поводи. Тя използваше старите речи, но всеки път променяше по нещо и ние трябваше да включваме ръкописните ѝ бележки в четлив машинописен текст. Вече се бях научила да печатам на машина, макар и бавно.