Да започнем от Библията. Да, защо не. Матей и Лука, и двамата извършват подвига да
свържат съпруга на Мария, Йосиф, с царския род, проследявайки предците му назад до цар
Давид. По този начин изпълняват старозаветното обещание за месията, помазания за цар, от
рода Давидов. Ама чакай малко. Освен ако няма нещо, което Йосиф и Мария са пропуснали да
ни споделят, Йосиф не е бил бащата на Исус. Какъв смисъл тогава да си съчиняваш родо-
словието на неговия пастрок - когато бащата е сам Бог? Последният Медичи! Ако Джан
Гастоне се е сдобил с извънбрачен син през 1724 г., колко ли наследници има в наши дни?
Триста? Сто хиляди? А Максимо Романо седнал тук да ми претендира, че бил последният
Медичи! Аз обаче смятам да го оставя на мира с неговите заблуди и грандомания.
Когато малко по-късно се оттегли, вече бях снабден с копието на писмото от
Нострадамус, тетрадка на редове и две химикалки.
– Колко дълго смятате да ме държите тук? - извиках. Той се спря на прага, извърна се и
ме изгледа свъсено.
– Мислех, че си се досетил - рече ми.
– Колко дълго?
– Докато разгадаеш кода.
V
Затворът може да бъде физически. Със същия успех обаче може да е и психически.
Пленничеството е изпита ние. Непонятно ми е как издържат - онези зад решетките. Нелсън
Мандела е прекарал в затвора 27 години, 18 от тях на остров Робен. Мъжът с желязната маска е
лежал 34 години, много от тях в килия в крепостта Ил Сен-Маргьорит край Кан. Как е понесъл
годините в тясната си, изолирана тъмница? В килията минутите се усещат като часове, дните -
като години. Принуден съм да се боря с клаустрофобията, с паническия страх, с убеждението,
че кислородът скоро ще се изчерпа.
Колко дълго смятат да ме държат тук?
VI
Времето тече по-бавно зад залостена врата.
Часовникът е способен да раздроби хода му и да отмерва минутите. Ала времето не е
някаква дадена величина. То може да тече безкрайно бавно и влудяващо бързо. Сто на сто в
теорията на относителността се споменава нещо по въпроса.
В килията във ватиканското подземие течеше бавно.
Шумовете: далечни, приглушени, кухи. Не съвсем действителни. Сякаш достигат ушните
ми канали от друга епоха, друго измерение.
Миризмите: неопределими. Остри. Миризма на време. Миризмите на спарена старост, на
камък и цимент и мазилка, на дървената конструкция на вратата, на влага и страх.
Редувайки лежане със седене върху решетестото легло, оставях погледа си да броди из
килията. Търсех нещо, за което да го прикова.
Вратата. Дебела, масивна. Извита в горния край. Ключалка, обрамчена с ковано желязо.
Желязна брава.
Скринът. Прост. Сивкавобял. Две вратички, две чекмеджета.
Нощното шкафче. Боядисано в същия безличен цвят като скрина.
Библията. Черна. La Sacra Biblia с релефни златисти букви.
Разпятието. Лъскаво. Сребърно. Inri в орнамент най-отгоре:
Iesvs Nazarenvs»Rex»Ivda3orv m.
Исус от Назарет, цар на юдеите.
На кръста: страдащ Исус с препаска. Тялото оцветено с жълтеникава, телесна боя.
Кървящи рани. Eli, Eli, lemB sabaktQni? Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
VII
Трябва да съм задрямал. Лежах на леглото, с ходилата на пода.
Колко дълго смятаха да ме държат тук?
Невероятно как не ми отнеха връзката ключове. Май не са се сетили за врати, които бих
могъл да отключа по време на унилото си пленничество.
Отидох до вратата. Коленичих. Ключалката трябва да бе на няколкостотин години. Във
всеки случай имаше такъв вид. Отворът ѝ беше толкова голям, че можех да промуша пръста с и
вътре.
Надзърнах навън. Нищо. Виждах единствено стената на коридора отпред.
На връзката висяха най-вече цилиндрични ключове. Малки, тесни. Само че разполагах и с
внушителен старовремски за едно подземно складово помещение в Историческия му зей в Осло.
Вкарах го в отвора с разтуптяно сърце.
Нищо.
При срещата с ключа, каналът се оказа просторен като хангар за самолети. Нищо не
захапа. Нищо не се докосна. Ключът бе твърде малък, търсещите му зъбци се въртяха в празно
пространство.
Нуждаех се от нещо по-голямо. Обърнах се и се огледах из спартанската килия. Имаше ли
нещо подходящо? Погле дът ми се спря върху разпятието.
VIII
Човек следва да проявява уважение към религиозните символи. Но свободата на индивида
също трябва да бъде зачитана.
Сигурен съм, че Исус би проявил разбиране по повод на богохулната ми постъпка.