Средната гънка на темпоралния лоб използваме за декодирането на смисъла в езика. Долната
гънка на фронталния лоб използваме за обработка на съдържанието на базата на на трупаните
опит и познание. Мога да продължа така...
Същият глас:
– Please don't!
Още смях.
– Отделните дялове на мозъка ръководят различ ни функции. С прости думи, художникът
и математикът не използват едни и същи дялове. Същевременно мозъкът е твърде сложен, за да
локализираме всяко чувство или мисъл в един-единствен район. Различните му части си
сътрудничат и се допълват. Въпреки това имаме възможността да разделим мозъка на сектори,
съответстващи на определени уме ния и чувства. Част от познанията ни се базират на наблю-
дения след болест. Мозъчни удари и инсулти могат да разрушат части от мозъка и това се
изразява в загуба на речта или опорно-двигателните функции. Можем да използваме тех-
нологии като магнитно-резонансна томография, триизмерни напречни сечения, а разбира се и
електроди, измерващи мозъчната дейност. Едно изследване е доказало, че пациентите с
шизофрения имали по-големи кухини в латералните вентрикули от здравите лица в
контролната група. По този на чин сме способни да анализираме мозъка и неговите функции
дял по дял. А сега стигаме до същността. Религиозните усещания също могат да се локализират
в ограничени райони на мозъка. Молитва и религиозно съзерцание. Религиозен екстаз.
Гласолалия. Всичко засяга едни и същи региони в мозъка. Изследванията са показали, че
пациенти с мозъчни тумори и други физически наранявания по париеталния лоб, са променили
нагласите си спрямо религията и духовността. Провели сме редица независими изследвания на
мозъка при християни, евреи, мюсюлмани и будисти. Няма разлика. Една и съща активност се
задейства в едни и същи части на мозъка. Нашите религиозни усещания до голяма степен могат
да се локализират до фронталния и темпоралния лоб. В тези дялове на мозъка сме способни да
измерим дейността на религиозните усещания. Само че разполагаме и с други индикации.
Колкото и парадоксално да звучи, епилептиците могат да ни отведат по-близо до разбирането
за Бог.
Регистрира чифт сбърчени вежди. Хубаво. Остатъкът от студентите се взираха в него
очаквателно, неангажирано. Лошо.
– Та какво у епилептиците може да ни доближи до Бог? - попита той.
– Епилепсията се дължи на функционално смущение в мозъка - обади се червенокосата.
Трябва да си отбележа името ѝ, мина му през ума.
– Абсолютно правилно. Епилепсията е неврологично състояние, дължащо се на смущение
в електрическата активност на мозъчната кора. Съществуват над четиридесет различни форми
на епилепсията. Бъдете спокойни, няма да разгледа ме всичките. Една от тях, засягаща
днешната тема, се нарича епилепсия на темпоралния лоб. Каква е връзката между
епилептичните пристъпи и Бог? В хода на историята са се натрупали многочислени примери за
епилептици, които след криза споделят за паранормални и религиозни изживявания. Допускам,
че сте запознати с полския композитор и пианист Фредерик Шопен? Цял живот той е измъчван
от пристъпи на ужасяващи халюцинации. Известен е един случай по време на концерт през
1848 г. Точно преди да подхване прочутия Траурен марш, той става и напуска сцената. По-
късно описва в свое писмо случилото се: Канех се да засвиря марша, пише той, когато
внезапно забелязах, че от притвореното пиано се подава адско изчадие, каквото ми се бе
явило през онази ужасяваща нощ в манастира на Картезианския орден. Т.е. Шопен си
внушава, че вижда чудовище, изпълзяло от инструмента. Друг пример е случката от Валдемоса,
Майорка, където Шопен известно време живее с любимата си, Жорж Санд. Една нощ, к огато тя
се прибира, Шопен е убе ден, че и двамата са мъртви. Привиждали му се призраци! Противни
създания. Тези видения можели да траят от секунди до няколко минути. Чувствал се пренесен в
друга действителност. Дали е страдал от шизофрения? Не. Можете ли да се досетите какво е
било заболяването му?
Огледа се из залата обнадеждено. Отговорът бе очевиден. Ала никой не предположи
абсолютно нищо.
– Шопен е страдал от епилепсия на темпоралния лоб - завърши той.
Никаква реакция. Никакво изумление.
– Епилепсията на темпоралния лоб е най-разпространената форма. Какво можем да
заключим от този пример? Смущенията в темпоралния лоб могат да предизвикат заблуди.
Някои виждат призраци и безобразия. Други - Бог.