Заличаване на крайността във времето, която схващаме като тук и сега. Ала какво се случва с
изчисленията на астронома в мига, когато неизвестен фактор - неоткрит астероид, гравитацията
на черна дупка - най-неочаквано повлияе траекторията на кометата? Тогава всички предпостав-
ки се сриват. За ясновидеца многообразието на битието би предложило същите
предизвикателства. Та дори и животите ни да са подчинени на предсказуеми фактори,
сътворени от небесни тела и богове, не е възможно да предугадим, че непредвидени
обстоятелства ще побутнат съдбата ни в друга посока, различна от онази, която изконно ни е
очаквала в мига на нашето раждане.
Още по-малко пък, ако непредвиденото е част от съвкупност, в която всичко, абсолютно
всичко, е подчинено на тежката ръка на Бог или съдбата.
II
– Бьорн Белтьо?
Ранна вечер. Дремех на бара в културния център „Кастело Катулус". Навярно възприемаш
центъра като руина на крепост. Италианците обаче знаят как да се грижат за своите старини.
Когато Силвио Берлускони стана министър-председател, едно от първите му символични
деяния бе да избърше праха от крепостта и да я реставрира.
„Архитектурен шедьовър, в който тъмните каменни форми на миналото срещат лъскавата
елегантност на нашето съвремие" ликуваше отговарящият за архитектурата репортер от в-к Ла
Стампа. Каменни кули и шлифовано стъкло, ам бразури и сив бетон, защитни укрепления и
алуминиеви повърхности. Крило за съвещания и конференции, зали за из насяне на доклади.
Библиотека с читалня. Обособено хотелско крило. И разбира се: добре оборудван бар. Джин
тоник и фъстъци. Уха. Сънлива лаундж музика. Пианистът изгле ждаше така, сякаш мечтаеше
да свири в Савой, Лондон. Полуопразнен бар. Или наполовина пълен. Зависи. Повечето се бяха
заседели в столовата. Всички се познаваха. Във всеки случай познаваха някого. Разлиствах
последния дигитален брой на Американски журнал за археология на айпада. Снабдих се с
таблета, за да компенсирам леко старомодното и прашасало излъчване на главен асистент по
археология. Правех отчаяни опити да се преструвам, че не съм чул да произнасят името ми.
Малко съм свенлив. Потънал в благословията на анонимността. Там, където можеш да се
скриеш. Да се обвиеш с нея. Да се изгубиш. Едва когато ти я отнемат, проумяваш от какво си
бил лишен завинаги. Анонимният може да изчезне дори сред тълпа народ. Невидим си. Никой
си. Точно така си е: Никой не дава лице на анонимността. Ето защо я боготворя. Камуфлажа на
битието. Не ми допада да се набивам на очи. Ала все ми се случва.
Аз съм албинос.
Винаги изпадам в недоумение, когато ме разпознават не познати. Никога няма да свикна.
Някои от археологическите ми открития бяха сензация за вестниците. Кулминацията настъпи,
когато се натъкнахме на древен ръкопис сред руините на Вавилонската кула в Ал Хила, Ирак,
преди две години. Документални филми за разкопките ни направ иха всички от ВВС и NBC до
CNN и Дискавъри Ченъл. Каналът на Нешънъл Джиографик дори проведе Седмица на
Луцифер. Колегите ми от университета в Осло ме наричат звездата. Трудно е да се каже дали
го правят от завист, злорадство или потиснато възхищение. Всеки път, когато съвършено
непознати знаят кой съм, аз се изненадвам и - просто трябва да си призная - лаская. Ето защо
когато най-сетне вдигнах очи към мъжа, който ме бе заговорил, изпитвах смущение и
любопитство.
Професор Лоренцо Морети. Тестостероненият граф.
А точно зад него - жената, на която се бях любувал скришом в залата. Богинята от осми
ред. Великолепната.
– Извинявам се за безпокойството - поде професор Морети.
Усмивката му побираше 5000 зъба. Подаде ръка. Златен пръстен. Златна гривна. Косми по
опакото на дланта. Под държани нокти. Маникюр? Аз самият ги гриза. Невротичен лош навик, с
който не успявам да се преборя. Несръчно оставих айпада на масата, изправих се и стиснах
ръката му. Захватът му граничеше с болезненото.
– Чест и радост, Белтьо. Забелязах те сред публиката по-рано днес.
– Честта е на моя страна, професор Морети! - отвърнах на италиански. Красив език. Като
музика. Веднъж един южноиталианец ми сподели, че съм говорел като флорентинец. Приех го
за комплимент. - Много се зарадвах на доклада! - добавих. - Старите ръкописи с кодове, ребуси
и скрити послания събуждат момчето в мен.
– Значи можеш да очакваш с нетърпение утрешния ден! - той смигна и направи крачка