интерес. Не се обаждаше. Когато понякога го причакваха пред апартамента му на прибиране от
лабораторията късно вечер, когато го очакваха с насълзени очи, пълни с изтерзани въпроси, той
ги канеше вътре и ги държеше за ръ ка, докато си казваше каквото му бе на сърце. Случваше се
да получи плесница или да се любят за последно на дивана в гостната. Кой знае.
1 Експеримектална невроложка магнитно-соленоидна каска - Б.
Бог се бе превърнал в...
2006
.. .обсесия. Нямаше проблем да го признае. Да го намери. В човешкия мозък.
Защото тъкмо там бе Бог. В мозъка. Все по-уверен ставаше. Тъкмо бе получил пресен
доклад от екип учени, които бяха сканирали мозъците на група петдесятни християни.
Резултатите бяха еднозначни и потвърждаваха всичките му убеждения. Докато говореха в
екстаз, измерванията показваха отслабена дейност в езиковия център на мозъка. Затова пък се
повишаваше активността в онези дялове, които на правляваха чувствата.
Бе способен да прекара часове наред на някоя пейка в университетския парк, взирайки се
в звездното небе. Едно време са откривали своите богове там горе. На небето. А сега? Сега
всички бяха мъртви, старите богове. Свещениците говорят за Бог на небето. Ала това ще да е
просто израз. Та къде са небето и раят, къде е адът? Ако изобщо съществуваха. А те нали не
съществуваха. Само в главите на онези, дето вярваха, онези, дето тъй горещо им се искаше да
бъде така. Животът да има някаква форма на СМИСЪЛ. За Уилям Блекмор смисълът на живота
бе да живее тук и сега. Хедонистична капитулация. Поне беше честен. Към себе си. Към
живота. Неговите религиозни колеги, ония ми ти лице мери, го провокираха. Ония, дето всяка
неделя сключваха ръце в църквата, а в понеделник чукаха студентки от бакала-върските
програми в някой килер за метли. Ония, дето сла веха милосърдието на Исус, като
същевременно подкрепяха войните и смъртното наказание. Те свеждаха религията до
собствената си житейска лъжа. Де да можеха християните да живеят според учението на Исус.
Той имаше усет за Исус. Постъпвай към другите така и т.н. Бил е страшен пич! Само дето не
вярваше, че е бил син на Бог, заченат от Светия дух, роден от Дева Мария, разпнат на кръст ,
починал и погребан, а сетне възкръснал, та да седи до десницата на Бог, всемогъ щия Отец. No
way. За Блекмор Исус бе еврейско хили, бунтар, религиозен революционер, реформатор и
морално-ети-чен философ с иновативно мислене. Юначага. Ала мъртъв. Страшно мъртъв.
Когато бе на 17-18 години, Уилям Блекмор седна на старата Ремингтън Нойзлес1 на баща
си - която далеч не бе толкова безшумна - и се зае да състави списък на всички мъртви богове:
1 англ. noiseless - безшумен, тих - Б. пр.
Така и не го довърши. Можеше да стане десет пъти по-дълъг. Ала в даден момент осъзна,
че прегледът на стари богове, заменени от нови, представляваше безконечен проект. Какво да
добави в него? Дори християните биха се подсмихнали при вида на всичките тези имена. При
все това убедено вярват в своя си бог. Както египтяните са вярвали в Амон Ра. Както гърците -
в Зевс. Както римляните - в Аполон. Както викингите - в Один.
Тъй си седеше на пейката в парка и си се чудеше. После се връщаше у дома и си лягаше.
Не успяваше...
2008
.. .да заспи. Не бе необичайно. Макар да бе вникнал в мозъчните функции с безподобен
теоретизъм, своите собствени умееше да контролира слабо. Затова оставаше да лежи, замислен.
Разсъждаваше. Мислите и сънищата се спояваха. Тези дълги часове на бдение в нощния мрак...
Изживявания, близки до смъртта. Чудната светлина в дъното на тунела. Да наблюдаваш себе си
отстрани, левитиращ над собственото си тяло. Астрални пътешествия. Привидения, духове,
ангели. Всичко това си има своето естествено обяснение, мислеше си професор Уилям
Блекмор. Парадоксално, но епилепсията бе важен ключ за разбирането на всичко от религиозен
екстаз до изживяването на парапсихологични феномени. Заедно с хирурзи, психиатри и
биолози Блекмор бе изследвал голяма група пациенти с епилепсия. Резултатите бяха стъпи сали
всички тях и гръмнаха в Journal of Neuroscience: Слаби електрически импулси в мозъка са
способни да предизвикат налудничавости у съвършено нормални хора. Налудничавости, които
самите пациенти изживяват като действителни, истинни, конкретни. Двайсет и двегодишна
епилептичка, на която оперативно имплантираха електроди в темпоро-париеталния дял на