мозъка, усещала присъствието на не познат двойник, повтарящ всяко нейно движение. Петдесет
и петгодишен мъж с ежедневни епилептични пристъпи имал чувството, че в г лавата и тялото
му се промъквал чужд човек и поемал контрола над него. Когато сканираха мозъка му, откриха
травма на posterior intraparietal suculus, област в задната част на десния париетален лоб.
Епилептичка на 43 години, при която стимулираха т. нар. област angular gyrus с електрически
ток, усетила как напуска физическото си тяло и се понася към тавана, наблюдавайки себе си и
лекарите изотгоре. Колега на Блекмор, професор Улаф Бланке от лабораторията по когнитивна
неврология към университетската болница на Женева, бе стигнал още по-далеч. Посредством
експерименти с пациенти епилептици Бланке и неговият екип учени с помощта на
електрически импулси успели да предизвикат усещането, че душата се отделя от тялото. И не
само това: съумели да прихванат „душата" и да я върнат обратно в тялото. Когато британски
учени изследвали 1500 пациенти със сърдечен инфаркт, установили, че мозъч ните процеси
можели да продължат известно време след момента, който лекарите по традиция биха
определили като час на смъртта. Мозъкът не се изключвал непосредствено след това,
продължавал да се бори. Ментални конвулсии, мислеше си Блекмор. В умиращия пациент
възниквали визуални и чувствени възприятия. Усещането за мир и покой, за обгърнатост в
топлина и любов. Да погледнеш в ретроспекция собствения си живот - и внезапно да получиш
универсално прозрение за Всичко. Усещане за присъствието на мъртви роднини. Видът на
собственото тяло - и лекари, предприели животоспасяващи процедури. Усещането за пътуване
във времето и пространството, през тунел, към божествена светлина. Заключението на учените
било еднозначно: редукцията на кислорода по време на процеса умиране предизвиквала
интензивна електрическа активност в мозъка. Усещанията и образите, възникващи в човешкия
мозък в отсъствието на животоподдържащия кислород, са изумително сходни. Ето защо
множество реанимирани пациенти бяха способни да дадат еднакви описания на преживяното в
царството на мъртвите. А някъде там вътре откриваме и религиозното из живяване, мислеше си
Блекмор. Бог. Или боговете. Поне же вярващият изпълва предсмъртните халюцинации със съ-
държание. Вярващият християнин ще преживее среща с Бог или Исус и ще бъде обгърнат от
тяхната любов. Будистът ще се доближи до нирвана. Мюсюлманинът ще срещне Ал лах и
Мохамед. В битката със смъртта мозъкът прилага це лия си запас от спомени, прозрения,
представи и преживелици. При срещата със смъртта мозъкът се влияе от всичко - дори вяра и
надежда - което умиращият е носил в себе си приживе. Ето защо вярата се превръща в
самоизява, засилваща убеждението в божественото, което ни очаква отвъд смъртта. Изпълнен с
подобни разсъждения, Блекмор бавно се унасяше...
2012
.. .в съня, в нощта, в сънищата.
Телефонът прозвъня призори. Той се завъртя в леглото. Затърси опипом мобилния на
нощното шкафче.
– Блекмор? Професоре? Буден ли си?
Гласът в слушалката бе гърлен. Военен. Нетърпелив. Думите се носеха из сънения мозък
на професор Блекмор, не способни да намерят опора. Отпусна глава на възглавницата с
недоловим стон.
– Уилям? Ник е! Там ли си?
Будилникът показваше 4:57. Алармата щеше да се активира чак след час. Сутрешният му
ритуал бе неизменен. Душ. Цигара. Чаша кафе. Бърза закуска. Още едно кафе. Ед ва тогава
можеше да се качи на колелото и да измине десетте минути до лабораторията.
Притисна телефона към ухото си.
– Тук съм. Съжалявам. Мъча се да се разсъня.
– Вълнуващи новини. Току-що получихме телеграма от посолството в Рим.
– Рим!
– Да? Сещаш се - Рим? Италия? Европа? Смях.
– Да чуем!
В понеделник сутрин, малко след 9 ч. местно време, италиански професор на име
Лоренцо Морети бил отвлечен от научен конгрес във Флоренция. Случило се по време на пре -
зентацията му относно писмо от Мишел Нострадамус до Козимо Велики. Писмо, съдържащо
шифри.
– Наистина ли?
– Имаме повод да смятаме, че шифрите указват пътя до За вета на Нострадамус, а оттам и
до кивота и всичко останало.
– Разполагаме ли с писмото?
– Уви.
– Шифрите?
– Да си кажа правичката, разполагаме с похитен професор и изгубено писмо.
– Какво знаем за писмото?