виждах. Седях напрегнат на ръба на стола.
– Разбирам, че си мнителен и обезпокоен - каза американецът. - През последните дни си
бил подложен на нечовешки стрес. Всичко си има своето естествено обяснение. Най-напред
искам да те уверя, че сме на една и съща страна.
– Какво ще рече една и съща страна? Държите ме тук против волята ми! Аз съм пленник!
– Не ние. Ще обясня. И нека само ти кажа: уважавам скептицизма ти. На твое място и аз
щях да бъда така мнителен. Реакция на здрав човек.
– Къде е Анджелика, която отвлякохте?
– Анджелика е добре.
– Добре? Бе похитена!
– Та нека ти обясня. Нито ти, нито Анджелика Морети се намирате в каквато и да била
форма на пленничество, Белтьо. Вече не.
– Мога да си ходя?
– Донякъде. Ако желаеш, можеш да напуснеш Ватикана в този миг. Ала се надявам да
останеш, за да ме изслушаш. В твой интерес е да си тук. Бихме желали да ни сътрудничиш.
Не вярвах на собствените си уши.
– Дай ми две минути - рече ми. - Само две минути. Тогава ще разбереш.
Той ми подаде мобилния си телефон. На екрана видях за пис на Анджелика.
– Бьорн - поде тя. Бйорн. - Добре съм. Не се тревожи. В добри ръце съм. Мъжът, който ти
показва това видео, се казва Ник. Имам му доверие. Не казвам това по принуда, Бьорн, но нали
си те знам. Ето защо те моля да изслушаш Ник и да му вярваш. Ако не друго, то заради мен.
Заради Лоренцо и Силвио.
Погледнах американеца - Ник - озадачено и му подадох телефона.
– Само секунда - каза ми и изрови ново видео. КК. Карл Колинс. Още един американец.
Преди две години си имах доста работа с него. Беше замесен в Проекта Луцифер, отдел на
ЦРУ. Явно са знаели, че имам пълна вяра на стария си другар, КК.
– Здрасти, Бьорн! Добра среща! Наближава вече - той ми намигна. - Ник ме помоли да
потвърдя, че е този, за когото се представя. Сериозно, Бьорн. Гарантирам за него. Можеш да се
довериш.
– Казват, че си способен да бъдеш доста... опърничав - отбеляза този Ник.
Погледите ни се срещнаха. Опитах се да потисна бегла усмивчица.
– Окей, Ник. Разкажи ми кой си.
II
– Казвам се Никълъс Карвър. Викай ми Ник! Официално съм полковник в американската
отбрана. Това - отметна глава по посока на мъжа с конската опашка - е моят сътрудник, Уилям
Блекмор.
Онзи поздрави, допирайки два пръста до челото си.
– Числя се към част, наречена АВНПО - продължи Ник Карвър. - Агенцията по
високотехнологични научни проекти на отбраната. Малко история: През 1957 г. руснаците от
Съвета изпращат в космоса Спутник. Смъдящо пораже ние, що се отнася до престижа на САЩ.
АВНПО е основана през 1958 г. с тежка задача: да се погрижи военните техно логии на САЩ
във всеки един момент да бъдат по-напред.
– Нека отгатна - обадих се аз. - Нострадамус е предска зал някое и друго магическо
супероръжие, което сте намислили да построите!
Ник Карвър избухна в смях.
– В никакъв случай. Вярно, АВНПО работи с високи технологии. Аз обаче се числя към
поделение, наречено Отдел XIII. Фокусът ни пада върху реликви с библейски и религиозен
характер. Проучваме археологически открития.
– Подчинени сте на Пентагона?
– Така е станало. Има си своите причини. Предимството е, че разполагаме с неограничени
средства. В такъв случай става въпрос за всичко от пари и техника до персонал и военни
ресурси. Пентагонът се меси в заниманията ни в съв сем малка степен. АВНПО си има
собствена централа, на шия офис в Европа, свързан с американското посолство в Италия.
Хората ни бяха рутинно предупредени посредством свързочен офицер на ЦРУ, когато
професор Морети бе отвлечен. АВНПО си сътрудничеше с оперативните части на посолството
за вашето проследяване, като същевременно се опитвахме да издирим професора. Нищо чудно,
че сте се чувствали наблюдавани. Действително бе така. Искахме да проумеем ролята на вас
двамата с Анджелика, преди да ус тановим контакт. Следихме ви, прибягнахме до проследява не
на мобилните телефони, GPS посредством предаватели в колите ви, дори ви държахме под око
с шпиониращи сателити. Извадихте сим-картите на телефоните си, което бе хитро, но забрави,
че и айпадът ти си има сим-карта. Съжалявам, че подходихме по този начин. Ала ни бе
потребно да се възползваме от вас. Не само за да следим движенията ви, но и за да си набавим
информация задругите, дето ви следяха.
– Монасите?
– Да, Vicarius Filii Dei, съмнителен религиозен орден от...
– Познати са ми! Ще ми се да им бяхте попречили да ни отвлекат с Анджелика, когато