Выбрать главу

пристигнахме в Рим.

– Та нали го направихме. Какво си мислиш. Нашите хора проследиха шевролета на

похитителите и го спряха. Междувременно ти бе нападнат от група полицаи, които работят за

кардинал Максимо Романо. Знаехме къде ще те отведат. Ето защо бе просто въпрос на време

нашите дипломати да се договорят с тези от Ватикана, та да се промъкнем и да те из ведем.

Анджелика Морети е в наши ръце, на сигурно място. Отрядът на Vicarius Filii Dei, който я

отвлече, бе задържан от нас.

– Какво казаха те?

– Нито дума. Все още обмисляме как да подход им.

– Изтезания?

– Тиопентал. Серум на истината. Медикамент, който пречупва съпротивителните сили и

стимулира мозъка, та е по-лесно да се придържаш към истината, отколкото да си съчиняваш

лъжи.

– Значи вече мога да си ходя?

– Да. Разбира се, че можеш да си вървиш. - Пауза. - Но ние предпочитаме да останеш.

Бихме искали да си сътрудничим. С теб. С Анджелика Морети. Вие сте запознати с под-

робностите по този случай по-добре от когото и да било от нас. Анджелика може да ни помогне

с насоки относно работата и мисленето на съпруга си. А ти, Белтьо - усмихна се мимолетно и

обезоръжаващо, - от само себе си е ясно що за ресурс би представлявал за нас човек с твоя опит

и минало.

Аз, така да се каже, бях поласкан. Нямам навика да се чувствам като ресурс за когото ида

било.

– С радост бихме искали да продължим напред с теб - каза Ник Карвър. - Нуждаем се от

компетентността ти.

– Двамата с Анджелика сме издирвани от полицията. Мислят си, че имаме пръст в

убийствата на Реджина Ферари и Теофилус дьо Гарансиер и...

– Уредихме това.

– Как?

– Не го мисли. Получаваме каквото искаме. Сътрудничейки си с италианските власти и

Ватикана - и тук имам предвид всички от самия папа до Швейцарската гвардия, Папска та курия

и разузнавателните служби - понастоящем държим под надзор Vicarius Filii Dei.

– И вие ли търсите кивота?

– Всички търсим едно и също нещо. Просто не сме единодушни относно същността му.

Нека ти напомня, че АВНПО Отдел XIII изследва археологически открития с библейски и

религиозен характер. Невинаги се случва библейската интерпретация да е съвсем прецизна.

Преди две-три хиляди години не са разполагали с технологичните познания, кои то имаме днес.

Ето защо авторите на Библията са тълкували отделните явления от религиозна перспектива.

Всичко се е сдобивало с божествено обяснение. Какво всъщност означава това - обещавам да се

върна на темата, ако останеш с нас.

– Каква е ролята на кардинал Максимо Романо?

– По подобие на папата и повечето от неговите кардина ли, Максимо Романо храни

убеждение в непогрешимостта на Библията. Мътен талвег за маневри. Кардинал Максимо

Романо е ръководил Vicarius Filii Dei в продължение на много години. С времето си е

присвоявал все повече власт. През по-голямата част от периода е служил на папа Йоан Павел II,

който предпочиташе да си има работа с Vicarius Filii Dei само в краен случай. Недолюбваше

дейността им и се дис танцираше от нея. По този начин кардинал Романо се сдоби с време и

пространство за развиването на ордена според собствените си виждания. Превърна се в

държава в държавата, самозван резервен папа и генерал. В края на 80-те надуши, че семейната

легенда е вярна - неговият род произхожда от извънбрачно коляно на Медичите. Така, по

подобие на някой Цезар или Наполеон, разви грандиозна представа за себе си. Искаше му се да

се превърне в новия Берлускони, искаше да се изживява като възкръснал Медичи, за да пове де

Италия по нов курс.

– Къде е той сега?

– Все още е тук, във Ватикана. Скоро ще го заловим. Най-напред някой иска да се срещне

с теб.

ГЛАВА 24

Пий XIII

Ватиканът,

нощта срещу петък

I

Папа Пий XIII бе удивително дребен човек. Много по-нисък, отколкото изглеждаше на

вестникарските снимки. Приближени очи, широк нос, тънки устни.

Точно в този момент седеше току пред мен - на стол, застлан с бял плат, с полегата

облегалка и две солидни стра нични дръжки - облечен в бяло расо, тога, с бяла пелерина и бяла,

орнаментирана лента за ордени, нагръден кръст и златна верижка. Баретата, плоската шапчица,

беше бяла. Белееше се като ангел. Ала обувките бяха червени.

– Ваше светейшество - поде Ник Карвър. - Това е Бьорн Белтьо.

Папата ме изгледа с нещо, което изтълкувах като изкривена усмивка.