– Значи вие сте прословутият Белтьо.
Аз нямах съвсем точна представа как би следвало да поз дравя. Не се случва често да се
изправя лице в лице с папа. Ръката ли да му стисна? Да коленича ли? Да се поклоня? Последвах
примера на останалите: Поклоних се. Страшно ниско.
– Ваше светейшество - смънках. Наистина не подозирах какво трябваше да кажа или
предприема. Не трябва ли да си католик, за да коленичиш и целунеш пръстена му? Искрящият
папски Пръстен на рибаря бе от най-чисто злато.
– Бих желал да се извиня от името на Църквата за стореното от Vicarius Filii Dei в името
на Светия престол - изрече папата с характерния си, леко старомоден изказ. - Адриан -
продължи той, извърнат към млад свещеник в дъното на стаята, - би ли повикал кардинал
Максимо Романо. - После отново насочи вниманието си към мен. - Доколкото разбирам, ти си
склонен да ни помогнеш да разтребим сред злодеяния та, извършени от моите заблудени
поданици.
Не е много редно да откажеш, щом папата те моли за на меса. Когато най-напред те
помоли, така де. Не се случва особено често. Папата да иска нещо от теб. Сякаш доловил моята
неувереност, той добави с благ тон:
– Запознат съм с мирогледа ти. Не забравяй, че не само Католическата църква, Римската
курия и Светият престол се интересуват от загадката, чийто отговор ти, редом с мнозина други,
се опитваш да откриеш. Това е дело в името на цялото човечество. И връзката ни с Бог. Ала
доколкото разбирам, ти не си в твърде близки отношения с Господа наш. Всичко е наред, млади
момко. Като му дойде времето, ще видиш свет лината и ще срещнеш Господа.
Едва ли имаше това предвид. Ала не ми бе трудно да го схвана като заплаха.
II
Когато няколко минути по-късно въведоха кардинал Масимо Романо, той се закова на
място. Погледът му се залута от папата в моя посока. Колебливо се приближи току до не го,
коленичи и целуна пръстена.
– Свети отче...
Дълбоката въздишка на папата бе красноречива. Даде му знак да се изправи.
– Кардинал Максимо Романо, дълбоко разочарован съм от теб.
– Боли ме да чуя това, свети отче - отвърна кардиналът. Лицемер.
Някъде иззвъня бодра камбана, която очевидно битуваше в свое собствено време. Папата
рече:
– Преди много столетия Vicarius Filii Dei е бил учреден, за да служи за сечиво на папата в
името Божие. На периоди Vicarius Filii Dei е служил на нашата кауза. Каузата Гос подна. В най-
строга тайна мнозина от предшествениците ми са оставяли Vicarius Filii Dei да оперира в
здрача, наличен между преходния земен живот и небесните сфери. Дори на шият Бог се е
нуждаел от неустрашими, предани пехотинци тук, на земята. Ето защо Vicarius Filii Dei е
получил разрешение да съществува. В тайна. Без ненавременна намеса. През всичките тези
столетия папата се е доверявал на вас, на ордена, на кардинала in pectore, на безкористното
послушание, което не само сме очаквали, а приемали за даденост. Да, знам, че мнозина от
предшествениците ми не са желали да имат нищо общо с вас. Ала са ви оставили на мира.
Други са злоупотребявали с вас за най-позорни дела. Ще да съм чел документите в нашия
архив. Ти, кардинал Максимо Романо, наруши обещанието за вярност, което някога даде, за да
предвождаш Vicaruis Filii Dei в качеството си на Божи служител и покорен подчинен на папата.
Злоупотреби с властта, която ти бе дадена, за да служиш на собствените си интере си. Превърна
Vicarius Filii Dei в своя лич на секта и войска.
– Но...
– Мислиш си, че не сме ви наблюдавали ли? Не вярваш ли, че следяхме угрижено твоите
политически амбиции? Не вярваш ли, че отдавна бяхме готови да се намесим?
– Аз...
– С отвличането на професор Лоренцо Морети и неговия невинен син - да не говорим пък
за позорните убийства - вие стигнахте твърде далеч. За много неща сме си затваряли очите. Ала
отнемането на живот и отвличането са престъпни деяния.
– В името на Бог, свети отче - те пречеха на цялата операция!
– И злочестата участ на брат Франческо...
– Самоубийство, свети отче. Моите хора не могат да бъдат упрекнати. Само щяха да го
върнат при нас. Представляваше заплаха за ордена. За себе си. Никой - дори аз самият - не
можеше да си представи, че ще скочи от прозорец.
– Да увисне от прозорец на Палацо Векио! Какво ви става? Не виждате ли сами в какво
сте се превърнали?
Кардиналът сведе глава.
– Направил си хората си цинични, лицемерни престъпни ци! Вече не са монаси воини в
смирена служба на Господа. Те служат на теб, Максимо Романо! А ти не си слуга нито на Бога,
нито на мен, служиш само на себе си и собствените си, покварени интереси!