С тези думи кимна на някакъв мъж, който бе застанал при вратата и пропусна двама
униформени стражари от Швейцарската гвардия.
– Кардинал Максимо Романо - заяви папата с висок тон, - с тези слова те освобождавам от
службата ти на кардинал.
Двамата гвардейци го изведоха от помещението.
III
Когато тежката врата се затвори, папата се обърна към мен.
– Неприятно, ала наложително. Позволих ти да присъстваш, Белтьо, за да ти покажа, че
говоря сериозно. Не стоя зад злодеянията на Vicarius Filii Dei и се дистанцирам от всичко, което
са извършили.
Леко се поприведох.
– Свети отче, все още не сме узнали местонахождението на манастира - вметна Ник
Карвър. - Имаме всички основания да вярваме, че именно там държат затворени професор
Морети и сина му.
– Ще ви съдействам. Макар с това да прекъсвам стара традиция. - Той отново извърна
поглед към мен. - Ще ни помогнеш ли, Белтьо? - Усмихна се благо. - Ще ни помогнеш ли да
намерим кивота?
На папата не се отказва. Дори еретик като мен не отказва на папата. Въпреки това
въпросът донякъде бе твърде грандиозен, твърде налудничав.
– Свети отче, не че не съм склонен. При цялото ми уважение: затруднявам се да търся
нещо, в което не вярвам.
– Нещо, в което не вярваш?
– Не вярвам, че кивотът съществува.
Той се втренчи в мен мълчаливо.
– Дори не знам дали изобщо някога е съществувал - поясних аз.
Папата кимна замислено.
– Тъй значи. Адриан, би ли призовал камерхер Ачаюоли.
IV
Камерхерът бе изтупан, достопочтен господин, доста по-напреднал с годинките, с
кръвясали очи и издължено лице с остри черти, подсилващо впечатлението за авторитет и лип-
са на хумор. Един от най-доверените съветници на папата, прошепна ми един от сътрудниците
в цивилни дрехи. Папа та го привика с жест. Каза му нещо на ухо. Камерхерът се сепна и се взря
в мен с поглед, изпълнен с неодобрителен скептицизъм. Последва дебат шепнешком между
папата и камерхера. Завърши с поклон от страна на камерхер Ачаюоли, който отметна глава в
моя посока - движение, което очевидно следваше да тълкувам като заповед да го последвам.
Камерхерът и двама гвардейци ме преведоха през безконечни коридори. Нагоре по
стълби, надолу по стълби. През врати и шлюзове за сигурност. След десетина-петнайсет ми-
нути пристигнахме в по-модерно крило, което най-вече наподобяваше банка. Наложи ни се да
минем през не по-малко от три шлюза за безопасност - метални детектори и рентге нова
апаратура, - преди да се озовем в преддверието на под земно хранилище. Двама въоръжени
пазачи бяха застанали от двете страни на масивната му врата. Над нея светеха четири червени
лампички. Зад затъмнено стъкло личеше помеще ние, пълно с монитори и техническо
оборудване.
Камерхер Ачаюоли наближи някакъв футуристичен апа рат, напомнящ на нещо, което би
очаквал да откриеш при оптик. Положи двете си ръце, с разперени пръсти, върху черна
стъклена плочка, която тозчас светна. Същевременно доближи лице до устройство с два
окуляра. Детектор за ириси? Скенер на ретината?
– Ачаюоли 1937 - изрече бавно и членоразделно. Серия пиукания. Една от четирите
червени лампи светна в зелено.
– Камерхер - прозвуча глас по високоговорител, - бъдете така добър да ми съобщите
дневния код А.
– Deuteronomium: Dominus Deus noster Sominus unus est – произнесе бавно и ясно.
Нова поредица пиукалия. Две от лам пите светнаха в зелено.
– Благодаря. Дневен код В.
– V'ahavta 6: 5-9.
Третата лампа позеленя. Върху голям монитор над вратата на трезора просветнаха
следните знаци на иврит:
V'ahavta. Древна еврейска възхвала на Бога. Тук? Във Ватикана?
– Благодаря - прозвуча гласът по високоговорителя. -Дневен код С.
– YHWH - отвърна кардиналът. Текстът V'ahavta на екрана бе заменен от
Палеоеврейската версия на YHWH: Яхве. Бог.
В мига, когато и четвъртата лампа премина от червено в зелено, силната светлина в
преддверието стана по-приглушена. Вратата на трезора се открехна на няколко сантиметра с
хидравлично изсъскване. Камерхерът кимна на някого зад помътненото стъкло. Отвориха.
V
Не знам какво бях очаквал. Но не и това: Цялото помещение бе покрито с продълговати
платнища от фина, усукана ленена прежда и виолетова, пурпурно-червена и кървавочервена
вълна. Платната бяха окачени на златни куки, на га йки от виолетова вълна. И таванът бе покрит