с плат, но по-различен. Подът беше дървен. Целият се люлееше, сякаш се крепеше на цокли.
Камерхерът ме въведе в кабинка с душ. На стената бе окачена туника, бяла, от най-фина
коприна.
Той кимна към душа, после и към дрехата.
Изкъпах се и се преоблякох. Когато излязох от кабинката, той също се бе пременил с
простата одежда.
Във вътрешността на помещението имаше завеса от вълна и ленена прежда. В плата
изкусно бяха втъкани мотиви на херувими. Завесата висеше на четири подпори, облечени в
злато, поставени върху сребърни цокли.
Камерхерът ме въведе в нова стая, до бронзов съд със светена вода. Топна пръсти в
купата и благослови и двама ни.
Бяхме обградени от плат. Дълги платна от фина, тъка на ленена прежда се спускаха от
петдесет-шестдесет стълба с бронзови цокли и сребърни куки и стволове. Горните им краища
бяха обковани в сребро, а стълбовете бяха свързани със сребърни греди.
За да продължим напред, трябваше да прекосим още един тъкан килим, и той от
виолетова, пурпурночервена и кърва вочервена вълна и фина, усукана ленена прежда.
Най-вътрешното помещение беше тъмно. Когато влязохме, немощни крушки
автоматично се събудиха за живот.
Камерхерът коленичи. Машинално последвах примера му.
Насред стаята се издигаше пиедестал.
Отгоре му почиваше сандък от дърво и злато. Метър и половина на дължина, близо метър
на височина и ширина.
Върху капака имаше два златни херувима. Гледаха се. Крилете бяха разперени.
Неволно ахнах. Няма как да не си призная. Ахване.
Студено, вкочаняващо чувство на страхопочитание се разнесе по тялото ми, когато се
досетих какво бях съзрял.
Кивота.
Историята на Морети
(VI)
МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯТА: РАЗМИШЛЕНИЕ
МАНАСТИРЪТ МОНТЕКАСЕТО
НОЩТА СРЕЩУ ПЕТЪК
Звездното небе изпълва целия прозорец. Килията е тъмна. Лоренцо седи насред пода, в
някакво подобие на ревматична поза лотус, загледан навън. Там вижда трепкащите звезди.
Нощта е безвремева. Оттатък, на леглото, спи Силвио. Чува го как се върти и скимти. Сънува
Анджелика. Знае го. Момчето винаги е било тъй привързано към майка си.
Къде ли може да е, чуди се, книгата на Нострадамус, она зи с ключа.
Шум.
Сепва се. Ключ в ключалката. Вратата се отваря. Вартоломей. Килията се осветява от
лампата в коридора. Лоренцо кимва към Силвио на леглото, приближава показалец до устните
си и шътка. Вартоломей разбира. Влиза вътре, затваря тихо вратата. Лоренцо остава да с еди на
пода, в тъмното. Стъпките на Вартоломей. Кибритена клечка драсва по цинковата повърхност
на кутийката, внезапен пламък. Вартоломей запалва свещта върху писалището. Придърпва
стола. Краката му изскърцват по пода. И двамата се извръщат към Силвио. Вартоломей сяда.
Въздъхва. Лоренцо го гледа в недоумение.
Случи се нещо, казва Вартоломей тихо, почти шепнешком.
Какво?
Обадиха се от Ватикана. Кардиналът е задържан. По пря ка заповед на папата. Нищо не
разбираме. Вартоломей клати глава и махва с ръце в безсилие. Дело на Сатаната, казва. Намеса
на Сатаната. Поредният пример, че старото пророчество предвещава края на света. Кардиналът
задържан! Вартоломей снишава глас: Безпокоя се за вас.
За нас? За Силвио и мен?
Господ иска да ви наглеждам. Драко е назначен за наместник на кардинала. Нетърпелив е.
Той няма милосърдието на кардинала.
Вартоломей, трябва да ни помогнеш.
Споглеждат се.
Утре призори, казва Вартоломей. На път към библиоте ката. Ще ви помогна.
Как?
Има си тайни изходи. Мога да ви изведа.
Но пазачите...
Мога да отвлека вниманието им. Ще успееш ли да дешифрираш кода тази нощ?
Нуждая се от книгата!
Без нея е невъзможно?
Колко пъти вече го обясних.
*
По-късно. Вартоломей си е тръгнал. Нощта е изпълнена с размисли.
Кардиналът? Задържан? Във Ватикана? Къде се бави полицията? Къде се е дянала
кавалерията? Защо никой не идва да ги спаси? Полицията отдавна трябваше да ги е открила.
Чак толкова ли е трудно да разгадаят кой стои зад похищението и къде се намират? Ако папата
е тикнал кардинала зад решетките, това ще да означава, че се е досетил нещо. Разкрил е нещо.
Та папата не би укрил информация от полицията. Нали?
Налага се да протака. Заради Силвио. Най-вече заради Силвио. Мисли си: Докато се
нуждаят от мен, имаме защита. Познанията ми са на й-доброто ни оръжие. И щит. Докато това
трае. Не храни илюзии. В мига, в който дешифрира кодовете за монасите, двамата ще бъдат