– Невероятно! Просто невероятно! - промърморих. Долавях ехото на сърдечните удари в
гласа си. - Ала не разбирам. Защо пускате мен тук вътре?
– Това - отвърна строго камерхерът хладно - е крайно навременен въпрос.
- Защо?
- Защото светият отец, сам папата, пожела това.
– Мислех си, че само храмовите служители и първосвещениците имат достъп до най-
святото.
В Библията пише:
но да оставиш левитите за настоятели на скинията, за плочите на свидетелството, и
на всичките нейни принадлежности, и на всичките нейни вещи; те да носят скинията и
всичките нейни принадлежности, и те да вършат служението около нея, и да поставят
стана си около скинията. И когато трябва да се дига скинията, левитите да я снемат; и
когато трябва да се разпъва скинията, левитите да я поставят; а чужденец, който би се
приближил до нея, да се умъртви. И израилтяните да поставят шатрите си, всеки в стана си
и всеки при знамето си, според устроените им войнства. А левитите да поставят шатрите
си около скинията за плочите на свидетелството, за да не падне гняв върху обществото на
израилтяните; и левитите да пазят заръчаното за скинията на свидетелството. И
израилтяните сториха така; напълно както Господ заповяда на Моисея, така направиха1
А чужденец, който би се приближил до нея, да се умъртви.
– Дори левитите2 не са имали достъп до скинията, където се е намирал кивотът - каза
камерхерът. - На тях им е било позволе но единствено да опъват и прибират шатрата. Вътре
никога не са допускани. Само на първосвещеника е било разрешено да влиза.
1 Изход 25:10-22.
1 Числа 1:50-54
2 Левитите са потомци на Леви, служели като свещеници и помощници в храма. Мойсей е левит.
Цял живот съм се борил с представата за себе си. Рядко си въ образявам, че съм кой знае
какъв мъж. Може би не е чак толкова чудно, дето ми се видя странно аз - не кой да е, а аз! - да
бъда допуснат до най-святото, там, където Бог е говорил на човека.
Първосвещеникът.
И аз.
Ама, така де.
Аз?
III
– Причината е проста - обясни камерхер Ачаюоли. - Ковчегът на завета е празен.
– Празен?
– Да. Уви.
– Но как...
– Затова бе допуснат тук. Аз също, като стана дума. Това, което виждаш пред себе си, е
самият ковчег. Амбалажът, ако щеш. Липсва свещеното съдържание.
– Скрижалите?
– Както и жезълът на Аарон и стомна с манна, ако може да се вярва на определени
старозаветни библейски откъси. Всичко е изчезнало.
– И къде е?
– Ако знаехме, Белтьо, нямаше да си тук.
– Но нали разполагате с ковчега? - кимнах към кивота.
– Ковчега на завета. Празен. Тамплиерите са го донесли от Йе русалим. Когато папата го е
получил, съдържанието е липсвало.
– И за какво ми го показваш?
– Защото папата ме помоли. Аз, разбира се, опитах да го разубедя. Светият отец настоя.
– Но защо?
– Белтьо, не ми изглеждаш толкова находчив, колкото привържениците ти претендират.
Естествено, Негово светейшество иска да те убеди, че ковчегът съществува. Че не е
митологичен. - Той хвърли поглед на кивота и ме изгледа снизходително. - По причини, които
аз самият намирам за непонятни, папата иска да те накара да ни сътрудничиш.
На върха на езика си имах още едно защо, ала покровителствените скастряния на
камерхера взеха да ми дотягат.
– Ами представи си, че се разплямпам - казах му. По-скоро за да го подразня.
Той провлачи кръвясалия си поглед в моя посока с огромно усилие.
– Драги ми Белтьо. Говори се, че си авторитет в областта си. Въпреки това не мога да не
попитам: Кой би ти повярвал?
ИСТОРИЯТА НА МОРЕТИ - МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯТА (VII)
Посланието
Манастирът Монтекасето,
нощта срещу петък
~LM~ILPhF~
Лоренцо не е спал. Тялото му е изпълнено с безпокойство. Цяла нощ е будувал над
изписаното на ръка послание от Франческо, шифъра на Виженер, камарата бели листи, молива
и собствените си мисли. ~LM~ILP!~F~ Какво ще рече това? Навън все още е тъмно. Всеки
момент ще пукне зората. Долавя, че нещо се готви. ~LM~ILP!~F~ Послание. Без съмнение
важно. Но какво?
Силвио се върти и шава, хлипа на сън, рита.
Трябва да дремна малко, мисли си. Силвио се е свил на кълбо. Смуче палец. Години наред
не го е правил. Лоренцо се усмихва мрачно. Палецът май е най-близкият досег на момчето с