плочите на свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да
направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.3
В Послание до евреите, новозаветния текст, който все още препраща към Стария завет (и
стария и новия завет!), четем:
Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът,
трапезата и присъствените хлябове; която част се казваше светото място; а зад втората
завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресветото място, гдето бяха
златната кадилница и Ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха
златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на
завета.4
– И на коя версия да вярваме? - попитах аз.
– Трудно е да се каже. Дори отците на Църквата не са тълкували Библията дословно.
Чети св. Августин, най-големия древнохристиянски теолог. Неговата творба De Genesi ad
Littera m ясно показва, че според него Б иб лията следва да се тълкува, не да се разбира буквално.
Великият теолог Тома Аквински се позовава на близо хиляда години по-стария Августин, за да
подчертае, че човек никога не бива да открива една определена версия в даден текст. Мит е, че
древните християни са били така твърдоглави, та ка тесногръди.
– Жезълът на Аарон понастоящем трябва да е съсухрен клон, а манната следва да е с
изтекъл срок на годност, та ако ще и от небето да е паднала - отбеляза Уилям.
– И Папската комисия за свещена археология издирва всичко това? - попитах аз.
– При учредяването ни официалната цел бе откриването и съхранението на римските
катакомби и други свещени мес та с антикварно и историческо значение - обясни Фабрицио
Бинискоти. - Тихомълком се включихме в археологически проекти по целия свят.
– За да откриете скрижалите?
– Скрижалите. Христовия кръст. Трънения венец. Граала. Библейски ръкописи. Толкова
неща има за дирене...
– И не чак толкова много за намиране - вметна Уилям Блекмор.
Та те наистина не подозират за Александрийс ката библиотека, помислих си стъписан.
Ала нямах намерение да издам и думичка. Още не. Не и преди да се уверя, че всичко, кое то ми
разказваха, е истина. Че Анджелика е на сигурно място. Че действително може да се има
доверие на Ник Карвър и Фабрицио Бинискоти. Едва тогава щях да им подшушна за Бернардо
Качини и голямата му тайна.
3 Числа 17:7-10.
4 Послание към евреите 9:2-4.
– Доколкото знам, отдавна сте можели да проверите тази следа - казах им, - но проучили
ли сте Сodex Amiatinus'?
Фабрицио Бинискоти се подсмихна едва доловимо, с половин вежда.
– Защо Codex Amiatinus? - попита Ник Карвър.
– В препис от изчезналото първо издание на Предсказания от Нострадамус, 1555 г., се
натъкнахме на още три анаграми.
– Притежавате ли копие от първото издание от 1555 г.? - прекъсна ме Фабрицио
Бинискоти разпалено.
– Не. Но бяхме в контакт с мъж, който разполагаше с дословни преписи на някои
страници. Бе убит от монасите. Теофилус дьо Гарансиер.
Изписах трите дешифрирани анаграми:
– А в Biblioteca Medicea Laurenziana съхраняват Codex Amiatinus - изрече бавно
Фабрицио Бинискоти. - Най-старата съществуваща версия на Biblia Vulgata, латинския превод
на Йероним на Стария завет от иврит и Новия завет от гръцки. Както сто на сто си се досетил,
Нострадамус е само една от множеството неясни фигури, населяващи тази историческа
мистерия. Свързващите линии между действащите лица от миналото са многобройни и
дифузни. Каква например е връзката между Нострадамус и задачата му, от една страна, и
пратка в размер на 24 ковчега от Родос за Италия, от друга?
Александрийската библиотека, помислих си.
II
– Нарекох това историческа мистерия - каза Фабрицио Бинискоти.
– И действително е така! Голяма мистерия! За съжаление, разполагаме само с
фрагментирана информация.
Пое си дълбоко дъх:
– Ключът към всичко това, разбира се, са рицарите тамплиери и хоспиталиерите. Когато
Жак дьо Моле и неговите тамплиери са били избити в началото на XIV век, хоспиталиерите
представляват могъща и богата организация, а братята от ордена са пръснати по цяла Европа.
Получавали са дарове и имоти от най-влиятелните и заможни родове, крале и благородници,
графове и аристократи. След заника на рицарите тамплиери голяма част от богатствата им