Отново зърнаха суша в далечината. Сицилия? Толкова далеч от дома Сотириос никога не бе
стигал. Ала вместо да поемат на север и да пресекат протока Месина, капитанът избра
югозападен курс. Сотириос се опита да си представи картата. Между Сицилия и Малта ли
плаваха? Не проумяваше накъде се бяха запътили. Тунис? Испания? Маро ко? Умуването му бе
прекъснато от Сиро, който бе съзрял малка, бърза лодка. Капитанът се насочи северно от нея,
ала тя се движеше право към тях. Капитанът направи няколко опита за маневри. Всеки път
лодката поправяше курса си.
Морски разбойници! - викна капитанът.
Бяха осмина. Беззъби. Оръфани дрехи. Брадясали. Кръвясали погледи. Въоръжени с
брадви и мечове. Трима от тях черни като въглен. Лодката им бе по-бърза и лесна за
маневриране от тежката рибарска лодка на капитана. Разбойниците ги удариха и се изравниха с
тях. Качиха на борда по ред на номерата. Един се ухили. Друг се свъси. Трети нададе рев.
Сотириос, Ахелоус и Сиро се бяха дръпнали на сигурно място зад капитана. Самата
безопасност. Къде бяха рицарите монаси? Да не смятаха да си седят долу в трюма, чак докато
бандитите слязат при тях? Ами ако най-напред се нахвърлят на екипажа? Смятаха да ги оставят
да измрат тук горе на палубата ли?
Най-едрият от разбойниците, очевидно водачът, кресна не що на непознат език. Навярно
ги заплашваше и искаше пари. Или стоки. Или се канеше да завземе целия кораб.
Не разбирам! - отвърна капитанът на гръцки и махна с ръце в недоумение.
Разбойникът размаха брадвата. Останалите седмина се строиха в редица до него.
Ухилени. Със снизхождение. Ясно съзна ващи колко плашещ вид имаха. Както и че всеки
момент можеха да накълцат капитана и хората му на парченца и да ги хвърлят на акулите и
рибите.
Морска птица се понесе отстрани до кораба. За кратък миг закри слънцето. Толкова
кратък, помисли си Сотириос, е животът ми. Проблясък. Сянка.
Капакът на трюма се отвори. Рицарите монаси се изкачиха по стълбата един по един. Бяха
захвърлили одеждите. Сега бяха самите себе си. Рицари. Неустрашими воини. Десет мъже в
лъскави брони, с бляскави мечове. Грамадни. Застанаха рамо до рамо.
Разбойниците се бавеха нерешителни - несигурни дали да нападнат, или да побягнат.
Спогледаха се, погледнаха към своя водач, после към рицарите. Главатарят им направи
колеблива крачка напред. Размаха заплашително брадвата. Ала от прилич но разстояние. Сякаш
искаше да изпробва решимостта на рица рите. Очевидно прозря, че сдържаната провокация не
служеше за друго, освен да ускори неизбежното. Върна се в редицата.
Рицарите вдигнаха мечове. Водачът на морските разбойници замахна непохватно към
най-близкия и бе посечен на мига. Палубата почервеня от кръвта, стана хлъзгава. Сотириос
усети острата миризма. Най-едрият африканец нададе рев, вдигна брадва и се спусна срещу
рицарите. Един замах откъсна ръката му от тялото. Брадвата и ръката тупнаха на палубата.
Ръката се отвори и затвори. Четирима от разбойниците прекрачиха перилата и скочиха във
водата. Двамата, дето останаха и явно бяха твърде горди, за да побягнат, вдигнаха мечове.
Никой от тях не успя да нападне.
Рицарите хвърлиха труповете и крайниците в морето. Че тиримата, които бяха скочили
през борда, тъкмо се качваха на собствената си лодка Двама от рицарите извадиха стрелите и
лъковете си и се приближиха до парапета. Разбойниците цопна ха за пореден път. Плуваха за
живота си. Рицарите се прицелиха и стреляха. Стрелите намериха мишените си. Двамата
последни оцелели си поеха въздух и се гмурнаха. Повече от минута ос танаха далеч от
повърхността. Рицарите очакваха търпеливо с опънати тетива. Когато разбойниците най-сетне
пронизаха водната повърхност и си поеха лакомо въздух, стреляха. Стрелите се врязаха в окото
на единия разбойник и гърлото на втория.
Никакви свидетели! - каза един от монасите на капитана. Върнаха се в трюма.
*
Вятърът отслабна. Бяха им необходими осем денонощия да заобиколят Сицилия. Минаха
покрай две островчета, привидно необитаеми, само дето от тях се носеха ивици дим. Скоро
отново се насочиха на север. След две денонощия на запад видя огромна суша - Сардиния,
според Сиро, - а няколко дни по-късно - още един остров, който изглеждаше така, сякаш бе
закачен за другия. Тук трафикът беше по-гъст. Двама от рицарите стояха на палубата заедно
със Сотириос, Ахелоус и Сиро. Зорко следяха с поглед рибарите и товарните кораби.