Навлязоха в Портоферайо на Елба по здрач малко повече от месец, след като бяха
напуснали Линдос. Трима от рицарите слязоха на сушата, където се забавиха няколко часа.
Като се върнаха, отплаваха навътре в залива, където пуснаха котва. През нощта монасите се
редуваха да охраняват заедно със Сотириос, Ахелоус и Сиро. Дума не обелваха. Най-много да
си разменят някой и друг поглед. Просто си седяха така, с очи ка то тлеещи въглени върху
неразгадаемите лица.
Продължиха пътуването си с пукването на зората. Вятърът беше лек. Трябваха им две
денонощия да пресекат краткото раз стояние между Елба и Ливорно. Когато най-сетне
навлязоха в пристанищния град, там ги очакваше маломерна армия. Вели чествени рицари на
коне, воини в доспехи, въоръжени с мечове, брадви и пики. Разтовариха ковчезите и ги
наместиха на колите, покриха ги с брезент. Един от рицарите монаси даде на капита на кожена
кесия, натежала от монети. Останаха там, загледани в колите и ескорта им чак докато се
изгубиха в далечината. Капитанът притегни кесията в ръка. После се извърна към екипажа си и,
като се ухили, сякаш току-що го бе напуснал вътрешен демон и отново бе дошъл на себе си,
рече: Кой идва с мен в кръчмата?
Тайната история на Медичите
Флоренция 1480
Лоренцо де Медичи седеше на перваза в двореца, загледан в гъмжилото от хора долу на
площада. Бурно оживление. Врява и музика. Сергии и каруци, цигани и акробати, курви и
джебчии, бръснари и врачки, зарзаватчии и месари. Насред стаята седеше слуга, който умееше
да пише, подготвил прясно наострено гъше перо и мастило. Лоренцо се покашля и започна да
диктува:
Гран маестро Пиер д 'Обюсон,
Приятелю мой! Позволи ми най-напред да те уверя, че двайсет и четирите ковчега
пристигнаха благополучно и се намират в най-добри ръце. Сетне нека поздравя теб и гордия
ти орден, както и героичните ти рицари с дарената от Бога победа над турците. Уверявам
те: Християнският свят ликува по повод славната победа на хоспиталиерите над
мюсюлманите. Нявсякъде хорските уста мърморят едни и същи думи: Пиер д 'Обюсон и
неговите храбри рицари надвиха многочислената турска войска с Божията помощ!
На вратата се почука. Писарят вдигна обезпокоен поглед към господаря си.
Да? - изръмжа Лоренцо.
Вратата се отвори, някакъв лакей плахо промуши глава
Господарю, дойдох да известя, че гост моли за аудиенция.
Кой?
Леонардо, господарю, художникът от Винчи, смирено моли да обсъдите една от Вашите
поръчки.
Прати го тук, почти съм готов.
Махна на слугата да излезе и привърши набързо:
Дипломатите ми разказаха, че последните турци вече са напуснали острова. Героизмът
на рицарите и християнската им борбеност са възхвалявани от крале и селяци, от графове и
занаятчии, и от бедняци по най-долните кръчми. Описанието на битката във величествения
епос на вицеканцлер Гийом Каурсин Descriptio de obsidione urbus Rhodi - за храбрата защита
на рицарската крепост от страна на хоспиталиерите — въодушевява добрите християни от
Рим до скования в ледове север. Гордея се, че мога да те наричам свой приятел. Извести ме
следващия път, когато решиш да прекосиш морето, та да мога лице в лице да ти споделя
какви планове имаме за укриването на свещеното съкровище.
Завинаги твой предан другар,
Лоренцо ди Пиеро де Медичи
Флоренция, лето Господне 1480
Флоренция
1513
В годината 1513 Джовани ди Лоренцо де Медичи е избран за папа. Приема името Лъв X.
Същевременно неговият племенник, Лоренцо ди Пиеро де Медичи младши, поема властта във
Флоренция.
Лоренцо се тревожи. Макар да е в добри отношения с чичо си - да, в действителност
управлява Флоренция като посланик на папата, - той знае, че Църквата е издирвала
Библиотеката на дявола в продължение на над двеста години. Дали лоялността на чичо му е
насочена към семейство Медичи, или към католическата църква? Зад гърба на папата Лоренцо
предава колекцията на двама велики магистри, които ще пазят тайната: Макиавели и
Микеланджело.
Микеланджело тъкмо е завършил тавана на Сикстинската капела. Сега Медичите са му
възложили да превърне голата фасада на „Сан Лоренцо" в шедьовър на изкуството.