Другият велик магистър е Николо Макиавели. Медичите не просто са свалили Макиавели
от позицията на канцлер в републиканското градско управление на Флоренция, но също така са
го тикнали в затвора за измяна. Лоренцо го освобождава. От благодарност Макиавели му
посвещава Владетелят:
Желаейки и аз да Ви засвидетелствам предаността си, не намирам между всичко, което
притежавам, нещо по-скъпо и no-ценено от мен от познанията ми за делата на прочутите
люде, знания, които съм придобил чрез дълъг опит и наблюдения от съвременността и чрез
изучаване на древността. 1
После Медичите в кръга около Библиотеката на дявола започ ват да измират:
Джулиано ди Лоренцо
f 1516
Лоренцо
t 1519
Мадлен дьо ла Тур д' Оверн
t 1519
Папа Лъв X (Медичи)
f 1521
Пиерфранческо ди Лоренцо (II)
t 1525
Макиавели (велик магистър)
t 1527
Клариса
t 1528
Мария Мадалена
f 1528
Папа Климент VII (Медичи)
f 1534
Иполито
f 1535
Алесандро
f 1537
Макиавели не е заменен от нов велик магистър. Мислите на Медичите са заети с друго.
Война. Флорентинците са се вдигна ли на бунт и са ги прогонили от града. През 1530 Медичите
си връщат контрола над Флоренция. Този път чрез сина на Лоренцо, Алесандро. Той бива убит
от своя родственик, Лоренцино, през 1537 г. През същата година Козимо завзема властта.
Дълги години Микеланджело сам е велик магистър. Едва през 50-те години на XVI век
Козимо Велики привлича двама нови. Единият се нарича Марчело Червини дели Спаноки.
Другият е французин, препоръчан най-горещо от кралица Катерина.
1 Н. Макиавели, Владетелят, превод М. Г. Янков, изд. Еспас - 2007, 1991 г. Б. пр.
Името му: Мишел дьо Нострадамус.
Тайната история на
Нострадамус
Флоренция
1549
Мишел дьо Нострадамус изстена и се огледа в хладното под земие. Опря се на студената
каменна колона с лявата си ръка. В дясната стискаше амулета. Сивкавочерните каменни колони
и сводовете по тавана бяха осветявани от факли. Пред очите му пламъците образуваха
чудновати шарки и внезапно се превърна ха във врата, не, порта. Тя се отвори. Той надникна в
небето. А там, вътре, имаше трон, опасан от дъга. Пред трона се вълнуваше стъклено море,
подобно на кристал, а на трона седеше фигура, обгърната от лъчисто зарево. В дясната си ръка
държеше свитък, от който зачете с гръмовен глас: Тялото без душа вече няма да търпи
мъчения! Зад фигурата стоеше могъщ ангел, който викна: Божественият дух ще зарадва
душата, понеже ще се прероди в деня на смъртта! Той видя света, какъвто е бил, е и ще бъде,
видя войни и земетресения, видя да се раждат крале, та да може сетне да си отидат. Пред очите
на Нострадамус се разкриха це лият свят и цялото небе; град и огън, и палещи камъни, и кръв се
сипеха от небето към земята долу. Отвъд този пламнал ад видя от небето да се спуска могъщ
ангел, облечен в облак, с нимба около главата си, а ликът бе като слънцето, нозете - като огнени
стълбове. В ръка държеше разгърната книга, та викна: Виж словото в неговата вечност!
Виж словото в неговата вечност!
Бавно Нострадамус дойде на себе си. Къде беше? Коленете му трепереха. Рухна. Опря се
върху отворения капак на един от ковчезите.
Къде?
В подземието.
Разбира се.
Намираше се в сводестото подземие. В двореца Медичи. Как можа да го забрави? Тялото
му се тресеше, трепереше. Дишаше тежко. Пот се лееше от него. Какво се бе случило? Колко
дълго бе прекарал тук? Минути? Часове? Дни? Нямаше начин да измери времето. Разтвори
длан и се взря в амулета - наречен от Козимо Светинята на Пития, - който почиваше в ръката
му, лъщящ в своята безцветност. Изстена. Болен ли беше? Трябва да му бе призляло. Само да
не е чумата. Твърде добре му бяха известни похищенията на този мор. Върна предпазливо
амулета в тежкия железен сандък и го затвори. Дали изтощителното пътуване от Салон до
Флоренция не го бе подлудило? Дълбоко в себе си долавяше екота на думите, тъй ясни, че
много дни по-късно, у дома, в стаичката си в Салон, той ги надраска с трепереща ръка. Словото
в неговата вечност... Какво означаваше това?
Словото в неговата вечност.