Професорът и Анджелика размениха погледи, които Ди но Гарби не долови, тъй като вече
се бе заел да се излее върху стола.
Той поддържаше уебсайт за гадания, парапсихология и благотворния ефект, който
съзнанието оказва върху физически недъзи. Продаваше природни церове, лекуващи всичко от
импотентност до наднормено тегло и депресия. Пътуваше по света с журналистическа ревност,
отразявайки конференции на страницата си. Очевидно бе твърде зает, за да прилага
собствените си лекарства и методи върху себе си.
– Да си виждал Тео напоследък? - попита Дино Гарби.
– Чухме се - отвърна професор Морети.
Дино Гарби махна на един сервитьор и си поръча Блъди Мери.
– Тео е известен изследовател на Нострадамус - прошепна ми Анджелика. - Теофилус дьо
Гарансиер - живее в родния му град.
– Липсваше ни на международния конгрес за Нострада мус в Париж миналия месец -
отбеляза Дино.
– За съжаление бях възпрепятстван. Та така - поде професор Морети и ми смигна
дружески - какво мислиш за Нострадамус, Бьорн?
– Ами - отговорих. Неочакваните въпроси винаги ме из лагат. Трябваха ми няколко
секунди, за да измътя някакъв що-годе смислен отговор. - Струва ми се, че преди всичко
смятам Нострадамус за далновиден и талантлив лекар във време на чума, открил, че забулените
пророчества успешно пълнят касата.
Професорът се изсмя високо и доволно.
– Мнозина мислят, че наистина е бил ясновидец - обади се Анджелика.
– Очевидно! - възкликна Дино Гарби.
– Или пък - вметна професор Морети - е бил шарлатанин, изразявал се тъй двусмислено,
че идните поколения да разчитат каквото им скимне в гаданията му.
– Лоренцо, Лоренцо... - отвърна Дино Гарби е престорена печал. - Не си отворил
съзнанието си. Колко пъти сме го обсъждали. Ти четеш Нострадамус буква по буква, дума по
дума. За да го разбереш, трябва най-напред да вникнеш в думите, да ги прозреш, а най-сетне и
подминеш. Едва тогава ще можеш да четеш между редовете и да тълкуваш.
– Или да тълкувам погрешно.
– Стиховете на Нострадамус говорят на своя ясен език!
– Своя неясен език. Можеш да им припишеш каквото си искаш. Сляпо е следвал
неписаните правила на преуспелите гадатели. Придържайки се към завоалирани, амбивалентни
формулировки със символи и метафори, даваш възможност за най-различни тълкувания.
Впоследствие един благоразположен читател може да вложи във фразите точно каквото си
реши. И колкото повече предсказания трупаш, толкова повече могат да съвпаднат. На
Нострадамус биха могли да се припишат десет хиляди пророчества. Десет хиляди! Чума и
суша, земетресения и потопи, войни и нашествия. Това, че в единични случаи някое и друго
предположение на практика се сбъдва, не обяснява защо хиляди други пророчества никога не
се реализират. Само по себе си е лесно да пред видиш войни и катастрофи, лоши реколти и
пандемии. Рано или късно ще се окажеш прав. Номерът е да не издаваш ясно къде и кога.
– Във вестника не пишеше ли, че Нострадамус е предсказал атаките срещу Световния
търговски център? - попитах аз.
– О, това ли... - Дино Гарби въздъхна обезсърчено. - Не можеш...
– Не, не - прекъсна го професор Морети. - Примерът е интересен. Ти, разбира се, визираш
следната строфа - той цитира по памет:
В Божия град ще се чуе мощен тътен,
Двама братя, разкъсани на парчета в хаос,
ала крепостта удържа,
великият лидер ще се огъне,
третата голяма война ще започне,
когато големият град пламне.
– Божият град - световният метрополис Ню Йорк Сити! -продължи професорът. - Мощен
тътен - самолетите, които се врязват в небостъргачите и експлодират. Двама бра тя - кулите
близнаци, разрушени от хаоса, от тероризма. Крепостта устоява - а именно Пентагонът.
Великият лидер - поражението на президента Буш. Третата голяма вой на - войната срещу
тероризма и терористичните актове на ислямистите, насочени срещу Запада. - Професор
Морети вдигна ръце. - Можеш да извъртиш всички тези тълкувания. Божият град със същия
успех би бил Йерусалим, Мека или Рим. Кога Ню Йорк е бил наричан Божи град? И колко само
големи войни са избухвали от времето на Нострадамус на сам? Горящи градове - не са съвсем
необичайни по време на конфликт. Но макар да е възможно да разделим аргументите и
трактовките едни от други, всичко това е несъществено. Този стих, цитиран във вестници по
целия свят като доказа телство за непогрешимостта на Нострадамус, изобщо не е писан от него.