Старите ковчези, двайсет и четири на брой, стояха в стройна редица в залостеното
подземие. Тук, бе рекъл Козимо Велики, изкарали седемдесет години на сигурно и защитено
място. Само два били отваряни. На ковачите му им били необходими дни и на ходчивост, та да
се справят. Всеки един от сандъците бил безце нен. Всеки от тях пазел познанията на
древността, всичко научено, всичко изречено от боговете, отговорите на всички загадки на
живота и мистерии на смъртта, наука и астрономия, окултни ритуали и математически
изчисления, древни епоси и драми, прочути речи, мислите на философите, реториката на
политиците, стихове и песни, магически формули и божествени обреди. Всичко това събрано в
двайсет и четирите ковчега.
Словото в неговата вечност.
Защо аз? - питаше се. Защо не друг, а тъкмо него Козимо Ве лики бе помолил да охранява
това могъщо съкровище? Как така бяха удостоили него с подобно доверие? Нострадамус
плъзна поглед по ковчезите. Козимо ги наричаше съкровището на хоспиталиерите. Църквата -
Bibliotheca Diaboli. Библиотеката на дявола.
*
– Нострадамус! Приятелю! Изглеждаш ми бледен?
Нострадамус се бе дотътрил до залата за аудиенции на Козимо по протежение на
всичките стъпала от подземието. Херцогът на Флоренция бе в компанията на двама от своите
съветници.
Нострадамус се спря насред просторното помещение. През витража на един от
прозорците слънцето оформяше колони, подобни на миниатюрни дъги.
– Господарю мой - смънка той, най-напред на френски, поне же бе забравил къде се
намира, сетне на италиански.
– Да? - Козимо се изправи от стола си.
– В подземието, сред ковчезите, получих - поколеба се, преди да дръзне да изрече думата
- видение.
Съветниците се спогледаха тревожно. Херцогът направи знак на един прислужник да даде
на французина нещо за пиене.
– Какъв вид... видение? - попита той.
– Не знам... Видях ангели в царството небесно. Видях... бъдещето.
– Бъдещето, г-н Нострадамус?
– Да. Бъдещето.
– И какво видя?
– Войни. Пожари. Катастрофи.
Козимо го наблюдаваше със сбърчено чело.
– Но ти не се безпокой, господарю мой, видях също така, че на херцога предстои дълъг
живот - рече Нострадамус. Не бе съзрял абсолютно нищо подобно, ала никак не му се щеше да
гневи херцога.
– Облекчаващо е да чуя това - произнесе Козимо с труден за тълкуване тон.
Съветниците си шушукаха нещо, очевидно несигурни в неговото разположение на духа.
– Кажи ми, драги Нострадамус, имаш ли подобен пространен поглед и върху миналото?
– Аз...
– Говори се, че аз стоя зад ланшното убийство на Лоренцино на площад Сан Поло във
Венеция.
– Ами?
– Ти какво виждаш?
– Аз...
Козимо избухна в смях.
– Е. Напълно прави са. Парвенюто му недно.
Херцогът се доближи до Нострадамус и го отведе до един стол до тези на съветниците.
– Седни, добри човече, наистина нямаш особено здрав вид.
– Аз...
– Ала не е нищо, което една нощ стабилен сън да не може да излекува!
Гълъб излетя от перваза навън. Шумът на пляскащи пера го накара да потръпне.
Прислужникът се върна с голяма чаша вода върху сребърен поднос. Нострадамус пи жадно.
– Кралицата те цени изключително високо, ала ти знаеш това.
За миг загуби увереност. Отново допря чашата до устните си, най-вече за да прикрие
своето объркване. Козимо съпругата си ли имаше предвид - Елеонора от Толедо, duchessa di
Firenze ? Ала не, тя не бе кралица Разбира се, той говореше за Катерина Медич и.
– Твърде очарователна жена - заяви Нострадамус.
Козимо му намигна.
– О, спести си ласкателствата. Прекрасно знам каква вещица може да бъде Катерина. Ала
теб те цени високо.
– Благодаря, добри ми херцоже.
– Без нейните похвали и препоръка не бих затърсил някого из вън Флоренция, та да пази
съкровището на хоспиталиерите. Тук в града е невъзможно да знаеш на кого да се довериш в
наше време.
Погледна към съветниците си, които търкаха подметки в пода.
– Имам въпрос - обади се Нострадамус.
– Ами давай, питай!
– Най-голямото съкровище...
– Египетското?
– Какво ще правим с него?
Козимо разпери ръце.
– Няма как да нахлуем в Египет, та да го приберем, нали.
– Разбирам.
– Само да сме наясно, че съществува. Само да знаем къде се намира светинята.
– Аз...
– Ще трябва да измъдриш нещо. Ребус. Код. Нещо, което само ние да разбираме.
– Тъй е, херцоже. Всъщност измислих нещо. В Abbadia San Salvatore видях най-
фантастичната Библия, версия на Vulgata от св. Йероним, която...