– Отлично, отлично! - прекъсна го Козимо, сигнализирайки на прислужника при вратата,
че иска да долее в чашата му вино.
Нострадамус се покашля нервно.
– С позволението на херцога бих желал да се върна у дома, в Салон, за да продължа
работата си над плановете за укриване на съкровището.
– Разумно, драги мой, разумно! Във Флоренция човек никога не подозира кой му наднича
през рамото или крие кама в ръкава си. Предполагам, че Салон е спокойно местенце.
– О, твърде спокойно, херцоже, твърде спокойно.
– Добре!
– Имам едно дръзко желание?
– Да?
– Амулетът...
– Да?
– Ковчезите, разбира се, трябва да останат тук, в подземието на двореца, докато
изнамерим скривалище за по-постоянно.
– Естествено.
– Ала амулетът - не знам, вдъхновява ме...
– Онзи, дето се нарича Светинята на Пития? - Тъкмо той...
– Ами вземи го! Щом те вдъхновява, вземи го със себе си.
Салон дьо Прованс
1550
Всяка нощ в покоя на стаичката той отваряше капака на желяз ната кутия, съдържаща
амулета. Излъчваше успокоителна енергия. В някои от вечерите допринасяше да изпадне в
транс. Изпълнен с плам, той бе изписал сборник строфи, които после пуб ликува. Нарече го
Алманах на годината 1550. Книгата се прие удивително добре. Сега планираше да издава по
една – е, може би дори няколко - всяка година занапред, без изключение. С малко късмет
изкуството на пророкуването би могло да се превърне в не по-лош източник на приходи от
медицината.
В ушите му все още отекваха думите на могъщия ангел и лъ чистия образ върху трона. Бе
ги записал. Какво ли означаваха? Какъв забулен смисъл криеха? Не ги разбираше, ала усещаше,
че отвъд словата се таеше по-дълбоко послание - точно както на моменти можеш да откриеш
съвсем различно значение между редовете в даден текст. Бе записал божествената строфа върху
най-фината хартия, която можеше да се намери, с новоподострено перо и току-що смесено
галово мастило. Това беше строфа, която не бе отпечатал в Алманаха. Не му се струваше редно.
Може би някой друг път, след време. Не знаеше. Виж словото в неговата вечност! Как да го
тълкува? Неизвестността го изтезаваше. Като да усещаш забравена дума на върха на езика си.
Салон дьо Прованс
1555
Едва пет години по-късно Нострадамус се осмели да отпечата словата от видението. Вече
бяха излезли редица Алманаси. През 1555 г. се появи първото му издание от Предсказания -
сборник четиристишия, катрени. В Предсказания думите от видението добиха следната форма:
Тяло без душа вече не ще бъде жертва
в деня на смъртта си ще се прероди
Божественият дух душата ще дари с наслада
и ще и разкрие словото в неговата вечност.1
Предходната година, 1554, той се бе разделил с Делфийския амулет. Скривалищет о беше
перфектно.
В годините след като му бе възложена задачата да скрие съ кровището на хоспиталиерите,
Нострадамус работи целенасоче но не само над собствените си предсказания, алманаси и
пророчества - полагаше същите усилия и за организирането на мащабна операция под
прикритие, необходима за постигането на успех. На ранен етап Нострадамус прозря, че
пощенският канал между Салон и Флоренция бе толкова несигурен, че се налагаше да об щува с
Козимо и останалите под формата на кодове. В Предсказания споделя с читателите своя силен
страх:
Писмата на великия пророк
ще бъдат конфискувани,
за да свършат в ръцете на тиранина.2
Попаднеше ли някое от тях в погрешни ръце, имаше риск ця лата операция да бъде
разобличена. Нострадамус и Козимо Ве лики изпитваха параноичен страх, да не би странични
лица да разкрият тайната. Vicarius Filii Dei, крале, херцози и графове, па пата или други
представители на католическата църква, придворни на Катерина във Франция, граждани на
Флоренция, съветници и прислуга, та дори и Медичи, на които Козимо не би се доверил...
Списъкът със заподозрени бе безконечен. В таен и за кодиран доклад от Нострадамус до Козимо
французинът пише подробно за чувството на безсилие поради невъзможността да се знае на
кого може да се разчита в конгломерата от Медичи и техни поддръжници.
В началото на март 1555 г. Нострадамус получава известие от Козимо. Херцогът е