привлякъл още един пазач. Иска Нострадамус да се срещне с него. Новият се нарича Марчело
Червини дели Спаноки.
Марчело Червини поддържа близки и добри отношения с Ме дичите, съобщава Козимо,
получил е образованието си във Флоренция, баща му е бил личен приятел на папа Климент VII
от рода Медичи. Самият Марчело Червини е бил секретар на папа Па нел III, получил е
образованието си в двора Медичи във Флоренция. Няколко години по-рано Марчело Червини е
бил натоварен с отговорността да ръководи Ватиканската библиотека. Ето за що носеше титлата
Пазител на Апостолическата библиотека, в по-късно и Bibliothecarius Sanctae Romanae
Ecclesiae (библиотекар на светата католическа църква). Понастоящем служел като Кардиналски
свещеник в „Санта Кроче" ин Джерусалем в Рим.
Нострадамус не изпита облекчение от това, че се бе сдобил с доверен човек, с когото да
сподели отговорността. Напротив. Новината го разтърси. Мигом отпътува за Флоренция, за да
1 Предсказания (изд. 1555, втори тираж), Центурия II, строфа 12.
2 Предсказания (изд. 1555, втори тираж), Центурия II, строфа 36.
предупреди херцога. Със себе си носеше кореспонденция, разкриваща близка връзка между
Марчело Червини дели Спаноки и ръководителя на Vicarius Filii Dei - Франческо Франчото.
Херцог Козимо бе на път да привлече опасен мъж.
Санта Кроче ин Джерусалем бе тайната база на Vicarius Filii Dei в Рим.
Апостолическият дворец
1555
– Ваше светейшество!
Франческо Франчото, кардинал in pectore и ръководител на Vicarius Filii Dei, коленичи
пред новоизбрания глава на католическата църква. До вчера Марчело Червини дели Спаноки бе
съвсем обикновен кардинал. Днес бе папа. Франчото целуна благоговейно неговия Пръстен на
рибаря. В качеството си на кардинал в църквата „Санта Кроче" ин Джерусалем в Рим, Марчело
Червини бе функционирал като лоялен поддръжник на Франчотовия орден от монаси воини.
Вчера, 9. април, на четвъртия ден от папския конклав, събранието от кардинали най-сетне се бе
обединило около Марчело Червини. По-рано на същия ден изборът бе утвърден с официално
гласуване в Капела Паолина, където той получи всички гласове, с изключение на своя собствен.
След това бе ръкоположен за епископ и коронован за папа.
– Драги Франческо - поде папата, - истина е, опълчих се на онези твърдоглави французи и
бях избран, ала все още съм твой смирен другар. Ето! Изправи се!
Франческо Франчото се вдигна на крака с известно усилие. Погледна в очите стария си
приятел.
– Избра ли си име?
– Ще запазя собственото си.
– Марчело?
– Марцел.
– Разбира се.
– Втори.
– Марцел II. Хубаво име.
– Та така! Приключихме с формалностите! Мислиш ли, че не се досещам защо си дошъл?
– Bibliotheca Diaboli - прошепна Франческо Франчото.
– Библиотеката на дявола - кимна папата.
– Доникъде не сме стигнали!
– Не говори така. Имам добри новини. Херцог Козимо смирено ме помоли да му
съдействам в усилията колекцията да бъде предпазена от външни лица.
Франческо Франчото не съумя да сдържи изблик на мнителен смях.
– Вярно ли е? Помолил е теб?
– Без съмнение, благодарение на Божието провидение. Франческо Франчото се
прекръсти.
– Херцогът е възложил на другия пазач да ме посети и да ме запознае с всичко това - рече
папата. - Чудак. Французин. Медик и астролог. Говори се, че бил и умел предсказател. -
Последното го каза, като се позасмя.
– Еретик?
– Покръстен евреин, доколкото разбирам.
– Да-да.
– В момента пътува към Флоренция. После ще го препратят насам.
– Приближаваме се до целта - изрече Франческо Франчото благоговейно.
Папа Марцел II сграбчи нагръдния си кръст и го стисна здраво.
22 дни по-късно
Ама че чудак!
Папа Марцел II тъкмо се бе сбогувал с този французин, дето се подвизаваше под името
Нострадамус. Защо херцог Козимо го бе назначил да охранява Bibliotheca Diaboli, бе просто
непонятно. Макар да не бе издал нищичко. Папа Марцел II с раздразне ние установи, че щеше
да се наложи да доведе неохотния херцог Козимо чак от Флоренция, за да се сдобие с
информацията, от която се нуждаеше. После щеше да изпрати монасите воини от Vicarius Filii
Dei да приберат колекцията. Но ако ковчезите се намираха в някой от дворците на Флоренция,
това щеше да се окаже равносилно на обявяване на война. Налагаше се да подходят вни-