мателно. По един или друг начин трябваше да убеди херцога, че бе наложително колекцията да
се премести. На по-сигурно място. Едва тогава, на селския път, монасите воини щяха да имат
възможност да нападнат войската на Медичи. Изкашля се. Напосле дък не беше в цветущо
здраве. За щастие, този Нострадамус се бе оказал вещ лекар и аптекар. Лично бе забъркал
облекчаваща смес. Имаше вкус на анасон и чуждоземни билки. Не се почувства по-добре,
докато не изпразни флакончето с лекарство. Ала сега... Пак се изкашля. Дробовете му хриптяха.
Опита да се изхрачи. Кашлицата не се даваше. Сякаш дробовете му бавно се из пълваха с тлеещ
пясък. Бледото лице с добре поддържаната брада придоби синкав оттенък. Хвана се за
гръкляна, мъчеше се да си поеме дъх. В дробовете му не бе останал въздух. Кашлящ, давещ се,
той махаше с ръце. Когато падна, вратата се отвори. Притекоха се прислужникът и неколцина
кардинали и съвет ници. Някой го потупа по гърба. Наполовина изгубил съзнание, той бе
вдигнат за ръцете и отнесен до прозореца. Докато един от кардиналите отваряше, за да влезе
въздух, флакончето от Нострадамус падна на пода и се пръсна на хиляди парченца.
На 1. май 1555 г., след 22 дни на папския престол, папа Марцел II умира
Флоренция
1555
– Орден доверени пазители - каза Нострадамус.
– Хм? - Козимо Велики го измери скептично. - Доверени пазители?
– Библиотекари. Мъже на думата. Мъже на честта. Дори съм измислил име. Светият
орден на пазителите на Цезаровите писания.
– По какъв начин един библиотекар ще опази колекция с подобна стойност?
– Не един. Много. Ако държим ковчезите събрани на едно място, намирането им става
съвсем просто. Уязвими са. Нека ги пръснем. Из цяла Европа.
Козимо остана замислен.
– Из цяла Европа? - рече най-сетне.
– Разпилееш ли дадено съкровище, намирането му става още по-трудно. Само един човек
ще разполага със списъка на библиотеките. Ти.
– Библиотекари - промърмори Козимо. - Защо не. Нали съумяхме да опазим в тайна гроба
на Цезар...
– Гроба на Цезар? - попита Нострадамус.
– В Пантеона - изтърси Козимо без колебание. - Урната на Цезар бе пренесена там от
Латеранската църква. Предложението бе на Макиавели. Естествено. Макиавели си е
Макиавели. Кроеше някои грандиозни планове. Така и не проумях за какво мисле ше.
Микеланджело осъществи преместването. Само една урна. Урна с прах и пепел. Скрита в
кухина. Зад гроба на Рафаело. Не искахме да се суетим. Толкова по въпроса. Тези твои
библиотекари. Ще си траят ли?
– Херцоже, кому би могъл да се довериш, ако не на библиотекар? Човек, който държи на
думата си. Той вижда словото в не говата вечност и посвещава живота си на книгите, на думите,
на съхраняването на записаното.
– Но подобна тайна...
– Никой от тях - с изключение на великия магистър, твоят личен главен библиотекар тук,
в Лауренциана - няма да знае тайната. Всеки един от библиотекарите ще бъде помолен да охра-
нява запечатан ковчег с древни текстове. Ще изпратя гилдия доверени занаятчии - зидари - при
всеки от библиотекарите, за да осигурим на всеки един от ковчезите сигурно и трайно скрива -
лище. Когато нещата се успокоят, ще можеш отново да извадиш сандъците.
– Ами ако умра ненадейно? В моето семейство има подобна тенденция.
– Ще ти запиша с код къде ще скрием списъка с библиотеките и къде вече съм укрил
амулета. Наречи го мой завет. Можеш да го предадеш на наследниците си.
Козимо се усмихна.
– Заветът на Нострадамус.
А Варахия и Елкана бяха вратари за ковчега.
А свещениците на Севания, Иосафат, Натанаш, Амасий,
Захария, Ванаия и Елиезер свиреха с тръбите пред
Божия ковчег.
Летописи
Затова бъдете и вие готови;
защото в час, когато го не мислите,
Човешкият син иде.
Матей
И видях в десницата на седящия на престола книга,
написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.
Откровение
VIII
БАЗАТА АМБРУЦИЯ – МОНТЕКАСЕТО
ТОСКАНА – ФЛОРЕНЦИЯ
ПЕТЪК
Базата Амбруция,
нощта срещу петък
I
От площадката за кацане на Ватикана ни взе военен транспортен хеликоптер, който ни
пренесе в нощта до базата на НАТО, Амбруция, на няколко мили от Рим. Колона открити