сетне се целехме в съвършено конкретна цел, не просто забулени намеци в шифри и анаграми.
– Да, г-жо Морети, имаме пълни основания да смятаме, че професор Морети и Силвио са
затворени в Монтекасето. Което ме насочва към нашия план за действие. Онези отря ди, които
още не са потеглили с автомобили, ще поемат от тук с транспортни хеликоптери точно в нула
часа утре. Разполагаме и със специален отряд, съставен от командоси с върхова подготовка от
Делта Форс, както и Военноморските тюлени на САЩ, Първо крило по специални операции и
Поделението за специализирани дейности към ЦРУ. Тези части ще получат брифинг от
Ватикана относно вътрешната и външна архитектура на манастира и неговата конструкция. -
Той погледна часовника си. - Остават едва няколко часа до старта. Предлагам всички ние да
подремнем.
III
Двамата с Анджелика слязохме в хотелското крило.
Спряхме се пред стаята ѝ. Номер 243. На моята карта за отключваш бе изписано 256. Тя
пъхна своята в процепа на ключалката. Пиукане. Светна зелено.
Ще влезеш ли, Бьорн?
Но, разбира се, не каза това. Целуна ме мимоходом по бузата с думите:
– Значи ще се видим утре!
Утре.
Нещо предстоящо.
Нещо, което все още не се е случило. Може би обещание.
ИСТОРИЯТА НА МОРЕТИ - МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯТА (VIII)
Стъпките на палачите
Манастирът Монтекасето,
нощта срещу петък
Тежки стъпки в коридора навън. Промъкват се в съня. Събужда се. Нещо не е наред.
Долавя го по стъпките. Нямат място в зората.
Мисли си: Защо повечето екзекуции се случват преди из грев? За да се прикрие подобно
варварско дело в мрака? Защото така са постъпвали в Библията? Дори множество американски
щати все още следват прастарата привичка. Отне мат живота на своите престъпници, потулени
от отиващата си нощ.
Стъпките спират пред вратата. Силвио се събужда.
Татко?
Шшт.
Утро ли е?
Да, утро е.
Уморен съм.
Просто заспивай.
В ключалката се приплъзва ключ. Механизмът дрънчи и щраква.
Закуската ли носят? - пита Силвио.
Не знам.
Не съм гладен.
Няма нищо.
Вратата се отваря. Килията се изпълва със светлина. Че тири силуета. Драко. Вартоломей.
Никола.
И монах, когото никога дотогава не е виждал. Надянали са качулките си. Ло ренцо връща
очите си към Вартоломей, който избягва погле да му.
Ставайте! - нарежда Драко.
Книгата ли носите? пита Лоренцо.
Обличайте се!
Какво е станало?
Обличайте се! Веднага!
Къде е книгата?
Вартоломей: Правете каквото ви казва!
Лоренцо го гледа озадачено, чака таен сигнал, който така и не идва. Долавя го по
гласовете им. Нещо не е наред. Станало е нещо. Нещо страшно се е объркало.
Татко? - обажда се Силвио.
Всичко е наред. Обличаме се.
Бързо!
Татко ? Къде отиваме?
Не знам.
Обличат се. Силвио трябва да пишка. И той самият - също. Но не и пред монасите.
Силвио застава до кофата, чуват плискането на тънката струйка.
Никой не знае деня, нит о часа на завръщането на Исус, казва Драко.
Завръщането на Исус?
Часът на Армагедон.
За какво говориш?
Времето изтече. Слава на Бога на небесата.
Какво искаш да кажеш? Какво е станало?
Трябва да дойдете с нас, обяснява Вартоломей тихо. С тона на лекар, който не иска да
сподели с пациента, че вече няма надежда.
Да дойдем къде?
Някакво отчаяние се е прокраднало в гласа му. Представя си неприветливо, мрачно
каменно подземие. Плъхове. Монаси с тъмни качулки. Ужасяващи съоръжения, чиято функция
човек дори не би могъл да отгатне, преди да го затегнат за тях и...
Елате! - нарежда Драко.
Татко!
Не е опасно, Силвио.
Анонимният монах го хваща за ръката.
Силвио се разплаква. Татко! Татко?
Чакайте! - виква той. Сякаш има някакъв смисъл да се чака. Какво да чакат?
Монасите ги извеждат в коридора. Силвио пищи. Както врещяха угоените прасета в
стопанството на дядо Енцо, когато усетеха, че наближава да ги колят. Откъде ли можеха да
знаят? Откъде ли знае Силвио какво предстои да се случи?
Вартоломей! - вика Лоренцо. Трябва да ни помогнеш! Моля те. Поне на Силвио.
Умолявам те!
Тихо! - изревава Драко.
Силвио вие.
Как сте намислили да го сторите? - пита се. Ще ни застреляте ли? Ще ни обесите? Ще ни
обезглавите? Ще ни екзекутирате с някой варварски религиозен ритуал от древността?