Выбрать главу

Знам къде е книгата! - вика. Отчаяно.

Монасите спират.

Знам къде е, продължава той. Книгата! В библиотеката. Книгата, от която се нуждая! За

да дешифрирам писмото на Нострадамус.

Къде? - пита Драко.

Ще ви покажа.

Втурват се по коридорите, надолу по стъпалата. В манастира цари оживление. Тичащи

монаси. Някои носят чували, кутии и кашони. Какво се случва?

Никола отключва вратата на библиотеката с помощта на огромен ключ. Превключва

старинен прекъсвач. Бледа светлина на изхабени крушки. Редиците ра фтове са погълнати от

полумрака.

Къде? - повтаря Драко.

Лоренцо изважда бележката от Франческо:

~LM~ILP!~F~

Драко я изтръгва от ръката му и чете.

Какво означава? - пита го.

Лоренцо обяснява: ~LM~ съм аз. Лоренцо Морети. Т~ замества Франческо. ILP може да

означава само едно. Index Librorum Prohibitorum. Списъкът със забранени книги на

католическата църква.

Драко свежда очи към бележката, за да провери дали тълкуванието има някакъв смисъл.

Поглежда въпросително Никола.

Никола казва: BcvmKHTBop&HOTlndexLibrorumPrchibitorum се намират в една и съща

секция заедно с папските декрети и енциклики. Редом с колекцията Апостолическа

конституция и Апостолически призиви.

– Бързо! - реве Драко.

Никола хуква първи. Надолу по главния коридор в най-голямата зала. Надолу и вляво към

лавиците, на които пише Edictum. Покрай секцията с папски були. През завеса и в помещение,

което Лоренцо никога не е виждал. Някой светва.

Тук! - виква Никола. Спират пред високата етажерка със забранени книги.

Колекцията на библиотеката в Монтекасето от Index Librorum Prohibitorum включва

всички заглавия, включително новите и ревизиите, които папската църква е издавала от 1559 до

1948 г., усърдно съхранени, индексирани и консервирани от монасите библиотекари в хода на

столетията.

Къде? - крещи Драко.

ГЛАВА 28

Скалната крепост

Монтекасето,

петък сутрин

I

От въздуха Монтекасето наподобяваше непревземаема скална крепост.

Събудиха ни с Анджелика още призори и едва успели да отворим очи - вече се носехме на

североизток в един от няколкото хеликоптера. Облаците проблясваха на утринното небе,

окъпани в кървавочервено зарево. По радиостанция та отекваха военни команди. „ Юпитер до

всички части...", След малко повече от половин час вече различавахме мана стира Монтекасето,

сив и мрачен, с дебели каменни стени, амбразури, кръгли кули и остри шпилове. Крепостта се

издигаше могъща и величествена като естествено продълже ние на скалата, върху която някога

бе построен манастирът, да, сякаш направо бе изникнала от планината. Високи, отвесни зидове.

Каменни стени. Черни прозорци като слепи очи.

Някъде дълбоко в тази средновековна отживелица мона сите криеха Лоренцо и Силвио

Морети.

– Юпитер до всички части готови за настъпление!

Колона военни камиони се къпеше в утринната мараня долу на шосето. Анджелика

положи ръка върху моята и я стисна. Погалих я и направих опит да я успокоя с усмивка.

Устните ѝ редяха няма молитва.

– Юпитер до всички части — нападаме!

Бронетранспортьор - следван по петите от танкове и товарни автомобили - мина през

тежката порта на входа и продължи през вътрешните. Няколко хеликоптера кацнаха на

равнината пред манастира. Нашият заходи за приземяване в северния двор на крепостта.

Перката завихри чакъл, който загърмя като рикошети по корпуса и прозорците. Плъзгащите

врати се отвориха.

– Go! Go! Go!

Войниците наизскачаха от кабината и започнаха да се покриват, докато се позиционират

край масивните врати.

Добрите военни не чукат на вратата. Взривяват я. В рамките на секунди спецчастите

натъпкаха пластичен С4 в процепите и ключалките, сетне детонираха експлозива. Страшно

ефективно. Макар да влизаше в разрез с археоложките процедури.

Командосите се втурнаха в манастира с готови за стрелба оръжия. Едва тогава ни пуснаха

да слезем от хеликоптера. Бяха ни екипирали с бронежилетки, военни униформи и каски.

Анджелика се бе вкопчила в ръката ми. Заедно с Ник Карвър притичахме приведени до най-

близкия вход.

Спецчастите вече се бяха заели с превземането на манастира. Не бе произведен и един

изстрел. Засега. Къде ли се бяха скрили монасите? По уоки-токитата чувахме как войтгиците