– Всеки го знае - нацупи се Дино Гарби.
– Стихът е бил съчинен - след терористичните атаки през 2001 г. - от студент на име Нийл
Маршал. Написва го в статия под заглавие „Критически анализ на Нострадамус". Измисля го
като пример как който и да било самозван гадател посредством общи и смътни позовавания е
способен да формулира текст, който в ретроспекция би могъл да означава всичко или нищо.
Дино Гарби имаше вид на човек, в чиято уста някой е из стискал лимон.
– Не можем да виним великия майстор, задето хората си съчиняват фалшиви строфи от
негово име. Нека по-добре обсъдим нещо, което безспорно е писано от Нострадамус. Ти
предпочиташ да четеш с поглед, лишен от охота, и за творено съзнание. Но хайде да вземем
един световноизвестен пример. Големият пожар в Лондон през 1666 г.! Как би могъл
Нострадамус да го опише с живи детайли 111 години преди той да покрие града с пепел?
– Наистина ли го е сторил? - попита професор Морети.
– Естествено!
– Да видим какво всъщност е написал Нострадамус - а не как идните поколения са
избрали да го тълкуват.
Професорът отново изрецитира по памет:
Кръвта на честните ще се лее в Лондон
изгорен от мълнии двайсет пъти три плюс шест:
Старата дама ще падне от високия си пост,
мнозина от същата секта ще бъдат избити.1
– Няма как да се каже по-ясно! - ликуваше Дино Гарби. Професор Морети сключи ръце
върху корема си с думите:
– В оригиналния текст от Нострадамус пише „fouldres", а не „feu", както четем в по-късни
копия. „Feu" означава пожар. „Fouldres" означава мълнии. Както е известно, огънят тръгва от
пекарна, а не вследствие на паднал гръм. В оригинала си Нострадамус изписва числото „de
vingt trois les six", а не „vmgt & trois", както погрешно е указано в по-късни издания. Ако
умножим и съберем, с право ще получим числото 66, което пък по-благосклонните избират да
тълкуват като годината 1666. По-нататък - твоите съидейници натъртват, че „старата дама"
следва да се възприема като катедралата Сейнт Пол. Тя обаче никога не е била споменавана с
въпросното название. При това не се е и срутила от някакво високо място - изгоряла е.
– И как тогава ще обясниш предсказанието? - попита Дино Гарби.
– Това не е предсказание, а преразказ на нещо, случило се в собствената епоха на
Нострадамус. През 1555 г. кралицата католичка с прозвище Блъди Мери - професорът кимна
към питието на Гарби - начева чистка на протестантите в Лондон. Мнозина са изгорени на
клада. Най-големите късметлии се сдобиват с торби барут, които привързват към телата им, та
да умрат на мига от предизвикания взрив. В своята книга за Нострадамус Джеймс Ранди
лансира коренно различно тълкувание на начина, по който следва да възприемаме ку плета за
градския пожар в Лондон. Кръвта на невинните пре праща към протестантите. Мълниите -
fouldres- се отнасят до пламъците и взривяващия се барут. Цифрите „двайсет пъ ти т ри и шест "
отпращат към групите, получили своите незабавни съдебни процедури и екзекуции. Знаете ли
колко са наброявали тези групи - онези, дето са били изправяни пред съда колективно? Да,
точно така: групи по шестима. „Старата дама" в оригинала е наречена La dame antique. На тога-
вашния френски antiqueби могло да значи стар или ексцентричен. Ако намерението е било
понятието да се напише както го тълкуват, Нострадамус щеше да използва vieille dame.Ако
обаче разбираме antiqueв прякото значение на думата - ексцентричен, сенилен - да, в такъв
случай си оставаме с по-скоро изкуфялата кралица Блъди Мери. Тя изпада от кралското си
поприще. Последното изречение в строфата - „мнозина от същата секта ще бъдат избити" - не
препраща към лондончани и жертвите на пожара, а съвсем конкретно към кръвопролитията и
протестантите.
– Аха - усмихна се Дино Гарби, посочвайки професора с показалец. - Грешка в
разсъжденията! Нострадамус е бил предан католик. Защо ще му е да описва протестантите с
тъй благосклонни слова? Той е бил заклет последовател на папа та и католическата църква.
– Гледай ти! В интерес на истината е бил евреин. Лоялен католик ли? Искало му се е
всички да го вярват. Зависим е бил от това. Нуждаел се е от подкрепата на църквата и папа та и
го е поддържал публично. В националната библиотека на Франция обаче има една сбирка
копия на писма, на латински, 512 на брой, между Нострадамус и неговите клиенти. Те