бил мой предшественик. Но дори и ние не сме били наяс но кои двайсет и четири библиотеки е
подбрал Нострадамус.
– Пак я закъсахме - въздъхнах аз. - Нуждаем се от писмото на Нострадамус до Козимо
Велики. Копието е у Лоренцо и монасите. Оригиналът бе откраднат от Реджина Ферари. И
никой не знае кой го е сторил!
Бернардо Качини се покашля.
– Принуден съм да те поправя. Прекрасно знам кой е от краднал писмото.
– Кой? Откъде може да знаеш?
– Понеже аз го откраднах.
III
Бернардо Качини се подсмихна, изваждайки от вътрешния си джоб сгънат лист хартия.
– И все пак бих предпочел да кажа, че заех писмото за доброто на всички ни, а не, че го
откраднах. Това - той вдигна ръката с листа - е писмото от Нострадамус до Козимо Ве лики.
Веднага щом чух за отвличането на професор Морети, разбрах на какво се е натъкнала Ред жина
Ферари и каква е била целта на похищението. Знаех също така, че Реджина се намираше в
Болоня и съществуваше слаба вероятност да е взела писмото със себе си. Спомнете си - в този
момент само аз и Vicarius Filii Dei се бяхме досетили какво съдържа въпросният документ. Ето
защо забързах към Уфици. Познавам всички в тази библиотека, свикнали са да ме виждат,
никой не намери причина да се изненада от посещението ми. Вратата на кабинета на Реджина,
както обикновено, бе от ключена. Ключът за чекмеджето от писалището ѝ висеше на лампата. -
Той се усмихна виновно. - Всичко това в служба на добрата кауза. Както Анджелика и Бьорн
болезнено установиха, Vicarius Filii Dei се появиха само няколко часа по-късно, за да се
докопат до същия оригинал.
– Защо досега не си споменал нищо по въпроса? - не се сдържа Ник Карвър.
В погледа на Бернардо Качини долових потиснато упорство. На кого да каже за писмото?
На полицията? На властите? На мен и Анджелика? Най-вероятно се е канел да го стори - когато
се принудихме да си спасяваме кожите от биб лиотеката. На Ник Карвър? Когото не познаваше
допреди няколко минути? Можеше да изтъкне всичко това. Ала се задоволи с думите:
– Никой не е питал.
Разгъна документа върху осветената повърхност на проектора. Неколцина от насъбралите
се му подвикнаха да внимава.
– За какъв ме вземате? - не се сдържа Качини. - Бъдете спокойни: Това, разбира се, е
копие. Оригиналът се помеща ва на сигурно място там, където му се е полагало през цялото
време: В хранилище!
– Защо не си направил нищо с писм ото? - попита Ник Карвър със същото неодобрение и
нетърпение.
– Че какво да правя с него?
– Да го дадеш на някого! Да го дешифрираш!
– Мислиш ли, че не съм се опитал? Да, вярно е, че работя с думи, ала нямам никакви
познания, необходими за разгадаването на кодове. Освен това не смеех да се допитам до ни-
кого, без да съм сигурен, че мога да му се доверя. Ето защо неколкократно се опитах да се
свържа с Анджелика Морети и Бьорн Белтьо. В крайна сметка те откриха мен. За съжаление
обаче бяхме прекъснати от монасите, преди да успея да им покажа текста.
IV
Най-сетне разполагахме с писмото. Шифрите. Нещо, над което да работим.
Ник Карвър включи камерата, която прехвърли образа на писмото и шифрите върху
огромния плазмен екран:
L'ABATTES AILS ВОТ
MBOMAOMDCNMLEHEV С3443
AZCJPPOEGGWS
G BNVLG FFAGQ M FVA В P
Той се зае да изучава шифрите с изражение на познавач. Сякаш с един бърз поглед бе
способен да разреши загадката тук и сега. Но не. Кимна към група от двайсетина души.
– Довели сме екип от най-добрите анализатори на криптирани текстове от ЦРУ - обясни
той. - Работят изключително с кодове и шифри. Посредством криптирани линии до Лангли
имат достъп до специализирани програми и технологии за дешифриране, разбиващи повечето
кодове в рамките на минути. Разполагат с внушителна компютърна мощност. Милиарди
изчисления в секунда. Нарича се криптографска атака. Ако трябва да се изкажа банално -
търсят напосоки. Не на сляпо, а придържайки се към алгоритми за декодира не. Така че в
случаи, когато едно окаяно човешко същество би изгубило живота си в изпробването на най-
различни модели за декриптиране, нашите хора могат да свършат работата за минути.
Анджелика сграбчи ръката ми. Напрегнато. Тревожно. Явно го стори съвсем
несъзнателно. Но ми стана хубаво.
– Честотен криптоанализ активиран - обади се червенокос младеж, на вид сякаш току-що
навършил петнайсет.