Експертите погледнаха мониторите си. Хоризонтално и вертикално затрепкаха хиляди
числа и думи. На база та на графичния ключов символ, анаграмата и редицата знаци и цифри,
специалистите заключиха, че първия ред в шифъра –
L'ABATTES AILS ВОТ
– представляваше ключовата информация, заложена в ос новата на дешифрирането на
двата последни шифъра:
AZCJPPOEGGWS
GRNVLGFFAGQMFVABP
На мен самия щеше да ми отнеме две-три години да стигна до същото заключение. За
специалистите то бе очевидно.
– Като да видиш два различни езика, положени един до друг - обясни някаква млада жена.
- Макар да не разбираш единия, д олавяш, че се различават.
– Шифрите в средата на XVI век ли са създадени? - викна цветнокож мъж.
– Правилно - отвърна Ник Карвър.
– Кога точно?
– Вероятно някъде след 1555 г.
– Коя година излиза La Cifra на Беласо? 1552? - продължи цветнокожият.
– 1553 - поправи го младата жена. - Мислиш ли, че е...
– ...шифър на Виженер.
– Съгласна. Според честотния анализ безспорно е шифър на Виженер.
– Окей - отвърна цветнокожият, който изглежда бе ръководителят на тима - да започнем
от първия ред:
L'ABATTES AILS ВОТ
Някакви предложения за...
Младата жена се разсмя.
– Божичко, това е фасулско. L'ABATTES ALLS ВОТ е проста анаграма: Батиста Беласо.
– Yesss!- възкликна цветнокожият. - Джован Батиста Беласо. Естествено. Значи теорията
за шифъра на Виженер се потвърждава. - Тъкмо Беласо пръв е открил метода - обясни той за
нас, останалите. - Следователно се налага да открием ключовата дума в комбинацията
MBOMAOMDCNMLEHEV С3443
– Изглежда ключовата дума е транспозиционен код - обади се червенокосият.
– Който със същия успех може да бъде и анаграма - отвърна младата жена.
Въведоха редицата от букви и цифри в компютрите си.
– Мас! - викна младата жена само след миг.
– Боном! - добави червенокосият. - Ами DMLV? - добави в недоумение.
– Да си чувал за римски цифри? - засмя се младата жена. - Не всички числа са б инарни,
ще знаеш. MDLV става 1555.
Решението се изписа на екрана:
– Мас Боном е бил един от издателите на Нострадамус – обясни Ник Карвър. - Какво е
отпечатал през 1555 г.?
Припряно чаткане по клавишите.
– В базата данни разполагаме с факсимилно издание на творбата му Предсказания, която
Мас Боном издава в Лион през 1555 г. - отвърна червенокосият.
– Супер. Извадете го!
На екрана блесна заглавната страница.
– В такъв случай допускам, че С3443 издава на коя страница трябва да разгърнем.
Анализирайте!
– Сър - обади се младата жена. - Имам предложение. Възможно ли е С-то да представлява
римската цифра 100? Нострадамус е наричал пророчествата си Центурии, което означава 100.
– Брилянтно - намеси се цветнокожият. - Да пробваме следното. Първата тройка ни
отвежда до Центурия Tierce.
На екрана заразлистваха напред из факсимилното издание.
– Първата четворка ни отвежда до строфа 4. Втората четворка - до четвърти стих. А
последната тройка ни насочва към третата дума. Която е...
Той увеличи текста на екрана. Думите бяха неясни, ала четими:
4 Quad lerontproches ie dcfaut dcs bnaires,
De l'vn a l'autre ne difhnt grandement,
Fcoid, (iccite.dangerversles froncieres,
Mtlmesouroracfeaprinscommencemit. –
– Сър - обади се младата жена. - Третата дума е - оракул.
– Оракул! - повтори цветнокожият и се изкикоти.
Не чак толкова находчивите глави - като моята - щяха да се нуждаят от седмици, дори
месеци, за да разгадаят шифрите на Нострадамус. С помощта на опитните специалисти и
техните компютърни програми, криптолозите на АВНПО се справиха със задачата за броени
минути.
– Какво всъщност представлява квадратът на Виженер? - запитах.
– Сър - отвърна цветнокожият, - шифърът на Виженер е полиазбучен субституционен
шифър, който -
– О, зарежи! - прекъснах го. - Продължавайте си!
Благодарение на ключовата дума и дешифриращата програма, на компютъра му бе
необходима половин секунда, за да разкрие, че
AZCJPPOEGGWS
означаваше: Микеланджело.
– Ами другата дума? - попитах аз.
– Другата дума... - обади се Ник Карвър. Стоеше наведен над компютъра на младата жена
и четеше:
GRNVLGFFAGQMFYABP
Изкикоти се.
– Другата дума е името на - една църква.
ИСТОРИЯТА НА МОРЕТИ - МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯТА (X)