обичайните процедури, тук щяха да бъдат всички до крак - архиепископът, кардиналът, енорий-
ският свещеник, абатът, монаси, градският антиквар, град ски съветници, началникът на
полицията и хората му. Недоумявам как е успял да ги задържи настрана. Но ги нямаше.
Едва доловимо, почтително шушукане изпълваше „Санта Кроче". Майка с две момченца.
Възрастна двойка с отворен пътеводител. Рояк японци. Баща, понесъл на ръце спящо
момиченце. Старица в инвалидна количка. Плешив мъж, на когото пазачите направиха
забележка, задето снимаше със светкавица.
II
Сред двеста и петдесетте погребани между стените на църквата има граждани, които са се
били храбро за Флоренция, и членове на влиятелни семейства. По протежение на стените:
гробове на величия като Галилей, Росини и Макиавели. Внушителната гробница на
Микеланджело - дело на Джорджо Базари - сама по себе си представляваше произведение на
изкуството. Пред саркофага, под бюста на Мике ланджело, седяха три фигури, символизиращи
скулптурата, изобразителното изкуство и архитектурата.
Стига никой да не ни бе изпреварил, щяхме да намерим Завета на Нострадамус в гроба на
Микеланджело. Списъкът с двайсет и четирите европейски библиотеки, скрили ков чезите с
най-значимите произведения от Александрийската библиотека.
Стига никой да не ни бе изпреварил...
ИСТОРИЯТА НА МОРЕТИ - МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯТА (XII)
Силвио
Флоренция,
петък следобед
На влизане в „Санта Кроче" води Силвио за ръка. Малка, топла ръчица. Църквата е пълна
с туристи. Хората на Дра ко са подпъхнали ръце в расата си. Въоръжени са. Какъв всъщност е
планът? Нищо не разбира. Изкушава се да дръпне Силвио и да побегнат. Просто да побегнат.
Далеч! Монасите едва ли са чак толкова побъркани, че да ги застрелят? Нали? Имат ли изобщо
някаква полза от тях занапред?
Диша тежко. Фрашкано е с туристи. Ужасяващо фрашкано. Тълпите лесно предизвикват
клаустрофобията му. Усещането да си затворен. Като онзи път. В нощното шкафче.
Татко, изхленчва Силвио. Пусни!
Пусни?
Толкова силно си стиснал ръката ми!
*
Минибусът е паркиран неправомерно на площада, ава рийните светлини мигат. Драко е
купил билети за всички. Смехотворно, мисли си Лоренцо, отвлечени сме и принудително
доведени до „Санта Кроче", а той отива да купи биле ти, за да ни пуснат в църквата.
Нямаше ли да си ходим у дома, натяква Силвио.
Скоро.
Скучно е да се ходи на църква.
Това не е каква да е църква, ще знаеш.
Изглеждат еднакви, всичките.
*
Драко ги забелязва пръв. Махва с ръка, улучвайки Лоренцо в гърдите. Останалите се
заковават на място.
Тогава и той ги вижда. Долу, край гроба на Микеланджело.
Анджелика. Бьорн Белтьо. Двама мъже, които разпозна ва, преди да изплуват имената им:
Фабрицио Бинискоти и Бернардо Качини.
Назад!- прошепва Драко. Внимателно, без да привлича внимание, той тика професора по
обратния път. Назад към входа.
Татко, защо - начева Силвио.
Драко мушътка. Рязко. Силвио млъква.
Излизате ли вече? - пита ги един пазач.
Момчето не се чувства добре, отвръща Драко.
О, съжалявам, казва пазачът.
Трябва да излезем.
Това е входът. Изходът е от другата страна.
Не може ли да се измъкнем оттук? Per favor е. Момчето не е добре.
Лоренцо го вдига. Силвио се оглежда сънливо из огромното пространство на църквата.
Изведнъж се сепва: Мама!
Гласът му е пронизителен.
Как я е съзрял сред гъмжилото от хора?
На този ден в църквата сто на сто има поне сто майки.
Една от тях обаче разпознава гласа, тона, тембъра.
Мама!
Анджелика се обръща. Лоренцо вижда как устните ѝ оформят името на сина. Тя се втурва
към тях.
Хайде! Хайде! Хайде! - гласът на Драко. Влачи ги след себе си през вратите, изблъсква
няколко туристи, които се възмущават на висок глас.
Силвио се дави от плач. Пищи за мама.
Двама от хората на Драко са извадили оръжията. Силни, панически викове. Терористи! -
вика американец с шапка с козирка и пощальонска чанта. Неколцина от туристите заля гат на
пода.
ГЛАВА 32
Синът
Флоренция,
петък следобед
Без да обели и дума, без обяснение, Анджелика се втурва по посока на входа.
– Силвио! - пищи.
Мнозина от нас поеха след нея. Процедихме се през вход ната врата и излязохме на