страничните стъпала. Опашката от туристи се разреждаше. Някои продължаваха да се натискат
навътре. Други прескачаха разделителния парапет от дърво. Някаква пълна женица припадна.
Момченце, загубило родителите си, виеше от рев на място. Преобърна се детска количка.
Никакъв Силвио.
– Силвио! - пищеше Анджелика.
Опитах се да я задържа. Трябва да се бе припознала. Ала тя се отскубна. Втурна се към
площада пред църквата. Само че не се виждаха никакви.
– Силвио...
– Не е сигурно, че е бил той - обадих се аз.
Анджелика се извърна към мен. Сълзите ѝ се лееха.
– Мислиш ли, че няма да разпозная собствения си син?
IX
ФЛОРЕНЦИЯ - ЧЕЗЕНА
НОЩТА СРЕЩУ СЪБОТА – НЕДЕЛЯ
В мрамора видях ангел
и дялках, докато не го освободих.
Микеланджело
И беше облечен в дреха, напръскана с кръв;
и името Му беше Божието слово.
Откровението на Йоана
ГЛАВА 33
Гробът на Микеланджело
Флоренция,
нощта срещу събота
I
Огромните лампи хвърляха ярка светлина върху монументалната гробница на
Микеланджело в най-вътрешния кът на „Санта Кроче". На завет под покривала, опънати върху
алуминиеви скелета, група майстори и археолози - под надзора на свещеник, чиято функция тук
не бе ясна никому - се бяха заели с изтеглянето на ковчега на ренесансовия гений. Отвориха
покрития с плочи под с помощта на длета, пневма тични дрелки и минибагер, та ковчегът бе
разкрит. Веригите на крана дрънчаха, докато го спускаха, за да го разположат върху траверси.
- Да се надяваме, че навод нението не е нанесло непопра вим и щет и - обади се главният
кустос Фабрицио Бинискоти. Имаше предвид наводнението от 1966, разрушило големи части
от град Флоренция, хиляди произведения на изкуството, стари книги и ценности.
– Отворете ковчега! - нареди Ник Карвър.
Уилям Блекмор скръсти ръце на гърдите си и отстъпи крачка назад, сякаш се страхуваше,
че нещо внезапно ще изскочи оттам.
Тежкият капак бе отместен със стържене.
Сърцето ми думкаше. Удари ни остра миризма на спарено.
II
Микеланджело.
Тленните останки на Микеланджело ди Лодовико Буонароти Симони лежаха насред
саркофага, увити в прогнила ле нена риза. Кичури коса и брада покриваха черепа, подобно на
засъхнала паяжина. Ръцете и пръстите, някога сътворили едни от най-красивите произведения
на изкуството в световен мащаб, почиваха на кръст от кокали върху хлътналия гръден кош.
Сега от него не бе останало почти нищо, освен прах и кости.
На гърдите му, под разпадащите се кокали, почиваше скиптър.
Сякаш бе готов да брани тайната дори и в смъртта си.
Дъхът ми си запроправя път нагоре. Сърцето ми прене брегна някой и друг удар. Коленете
трепереха.
Главен кустос Фабрицио Бинискоти се прекръсти и падна на колене, изричайки няма
молитва.
Бернардо Качини премести поглед от мен към Ник Карвър, който кимна. Качини хвана
скиптъра предпазливо и го измъкна от крехките обятия на скелета.
Най-отгоре блестеше корона в лавров венец. Дебелият, дълъг прът бе украсен със
стилизирани рози. Най-отдолу - дръжка или ръкохватка.
Можех да си представя всичко. Грандиозното изпращане на Микеланджело до гроба.
Масите народ. И двама мъже, заговорничещи без ничие знание. На множество мили от Фло-
ренция Нострадамус е лежал болен и отслабен. Общувал е с Козимо Велики от смъртното си
ложе. В нощта преди погребението съумели да вкарат скришом запечатан цилиндър -
замаскиран като скиптър - в ковчега на Микеланджело.
Вътре в скиптъра: списъкът с двайсет и четирите биб лиотеки.
III
Ник Карвър донесе кутия, пълна със стиропор. С помощта на макетно ножче изряза
вдлъбнатина за скиптъра. Ка чини го положи на мястото и запълни с още стиропор. Дръжката на
кутията Ник прикачи към собствената си китка с помощта на белезници.
- Готови ли сме? - попита напосоки.
Групата ни археолози следователи напусна „Санта Кроче". Ескортирани от две
полицейски коли, изминахме краткото разстояние до библиотека Лауренциана и специално
оборудваната лаборатория за ръкописи на Бернардо Качини. Италианската полиция и
спецчастите на Ник Карвър ус тановиха постове пред и вътре в библиотеката.
Двама от доверените сътрудници на Качини ни очакваха в лабораторията. Закрепиха