съзира корабни фенери сред черното море. Паоло е накупил храна. Магазинът се намира едва
на няколко минути път от тях.
Измъкнаха се от Флоренция като по чудо или благодарение на полицейската
неефикасност. Излязоха от града през Сан Гаджо. В Лука откраднаха регистрационните номера
на почти идентичен минибус. Сега са спрели на отбивка за почивка, повече или по-малко
прикрити. Мирише на смола и мъх.
Силвио спи върху сгъвката на ръката му. Монасите обсъждат, снишили гласове. Някоя и
друга дума се процежда до него. Долавя, че кроят нови планове, нова стратегия. Не що, което
трябва да докопат.
Списъкът... Амулетът... Заветът на Нострадамус..
ГЛАВА 34
Делфийският амулет
Флоренция,
събота сутрин
I
Поспахме няколко часа върху коравите дървени скамейки в читалнята. Междувременно
параклисът на Медичите бе затворен за посещения. Там бе преместена цялата техника за
разкопки от „Санта Кроче". Надявахме се да намерим Делфийския амулет в гроба на Лоренцо
Великолепни. Беше положен в Sagrestia Nuova - новата сакристия - построена точно от
вътрешната страна на по-старата и величествена Cappella dei Principi, параклиса на принцовете.
Именно папа Лъв X, от рода Медичи, моли Микеланджело да изрисува новата сакристия като
мавзолей на баща му, Лоренцо, и чичо му, Джулиано, наръган до смърт по време на заговора
Паци. Микеланджело започва работа през 1520. Той е не само архитект на сакристията, но
също така изработва и няколко от известните скулптури, украсяващи гробницата. Капелата
обаче не е завършена, когато Микеланджело напуска Флоренция и се премества в Рим през
1534 г. Едва двайсет години по-късно Sagrestia Nuova е готова. През 1554 Лоренцо Il Magnifico
е преместен в новия си гроб. Заедно с него в ковчега е положен и Делфийският амулет.
II
Лоренцо Великолепни почиваше под скулптурата на Микеланджело Мадона и младенец.
Покривало от брезент покриваше дупката на пода, докато майсторите разкрият ковчега на
ренесансовия меценат Лоренцо - благодетел не само на Микеланджело, а също и на Леонардо
да Винчи, Макиавели и много други. Единият му син става папа Лъв X, осиновеният му син -
папа Климент VII.
Ако нашите насочващи нишки и теории бяха верни, Делфийският амулет трябваше да се
намира на шията му.
Бях задъхан, устата ми бе пресъхнала. Човек би си помислил, че след изживяното в
„Санта Кроче" бях привикнал да отварям гробове и да разглеждам скелети на видни лично сти.
Но не. Сърцето думкаше, коленете трепереха. Щяхме ли действително да намерим амулета?
Изведнъж се случи нещо неочаквано. Тъкмо се канеха да избутат капака настрана, когато
Ник Карвър се намеси. Спря работниците и помоли всички ни да отстъпим назад.
От една странична врата се зададоха двама мъже в предпазна екипировка. Зад единия
визьор разпознах Уилям Блекмор.
В предпазна екипировка?
– Ник? - викнах му.
Той реши, че е отгатнал какво се канех да запитам:
– Макар Лоренцо Великолепни да е починал през 1492 г., Нострадамус и Медичите са
скътали амулета в ковчега във връзка с преместването на гроба в новата сакристия през 1554 г.
– Но за какво е предпазната екипировка?
Той ме отряза с жест на ръката:
– По-късно - само толкова каза.
– Но...
– По-късно!
Опитах се да разбера. Възможно ли бе в ковчега да има опасни бактерии? Защо не
предприе същите предпазни мерки, когато отваряхме този на Микеланджело? Защитна
екипировка? От какво имаше да се пазят?
Двамата мъже избутаха капака настрана. Надникнаха въ тре. Уилям Блекмор вдигна
палец. Другият бръкна в ковчега.
Делфийският амулет.
Зърнах го от разочароващо голямо разстояние, когато екипираният го повдигна от
крехкия скелет на Лоренцо и го положи в масивна, тежка кутия.
Защо не ни разрешиха да го погледнем, да го докоснем? Срещнах погледа на Ник Карвър
и сбърчих чело в недоумение. По-късно, отвърнаха очите му.
III
Ала и по-късно нямаше кой знае какво за узнаване. След няколко часа Уилям Блекмор се
завърна. Без екипировката. С вдигнат палец сигнализира на Ник, че нещо бе преминало
страшно добре.
Но какво?
– Какво сте открили? - попитах нетърпеливо.
– Най-напред се налага да направим някои проучвания - отвърна Ник Карвър. - Трябва да
проявиш търпение.