Выбрать главу

– Какво му има на амулета?

– Слушай... Преди три хиляди години амулетът попада в Гърция, а в крайна сметка и в

храма на Аполон. Може да е бил военна плячка, средство за плащане, дар. Пития, гада телката,

го е носила на верижка около главата си. Близо сто години преди Христа храмът навлиза в

размирна фаза. Наложило се е да реорганизират дейността и да парират непрестанни атаки

отвън. Когато Храмът на Аполон е сполетян от земетресение през 83 г. пр. Хр., амулетът е

спасен и отнесен в метрополиса Александрия, където почитали богове, наука та и окултизма.

Амулетът става едно от съкровищата в Александрийската библиотека. За градските свещеници

и философи той представлява нещо окултно и свято. И мистерия. След като Цезар духва с

библиотеката, амулетът остава в един от двайсет и четирите ковчега. Чак докато Нострадам ус

го изважда. Още ли не си го проумял?

– Кое да съм проумял?

– Делфийският амулет е миниатюрен къс от скрижалите, които преди няколко хиляди

години са се намирали в кивота.

IV

Докато спяхме, екипът на Ник Карвър бе дешифрирал списъка с библиотеките, у криващи

двайсет и четирите ковчега с текстовете от Александрия:

Двайсет и четири имена. Двайсет и четири библиотеки.

Шифърът бил прост, според експертите по кодове на Ник. Най-напред всяка втора буква -

А, С, Е, G и т. н. - била заменена със знака вдясно от нея (така че А да стане на В). После

същата процедура била повторена с буквите, прескочени в първия рунд - и вече включили

всички знаци, променени в първия. После процесът бил потретен. Експертите на Ник Карвър

обаче изобщо не се нуждаели от ком пютър, за да се досетят, че осемте повторения на

Dldnkrvjhfd в кодирания текст означавали Bibliotheca.

Придърпах го настрана:

– Колко от тези библиотеки съществуват и до днес?

– Всичките. АВНПО вече провери. Няколко, съвсем малко на брой, са сменили

местоположението си с течение на ве ковете, но първоначалните сгради са налични. В такъв

случай ковчезите са зазидани в стените или подовете им, както сочат чертежите на

Нострадамус. Повечето от тези библиотеки все още се помещават в изконните си дворци,

университети и монументални постройки.

Бернардо Качини - главният библиотекар на Лауренциана и велик магистър на

Пазителите на писанието - естествено, бе най-любопитен. Четеше имената с ненаситно на-

стървение и се усмихваше, сумтеше или надаваше кратки възклицания и възгласи, докато

преглеждаше списъка.

ГЛАВА 35

Ковчегът в Чезена

Чезена,

събота следобед

I

Най-близката библиотека в списъка - Малатестиана в Чезена - се намираше на два часа и

половина път от Флоренция.

Когато нашата колона свърна пред старинната, достолепна библиотека в събота следобед,

главната библиотекарка и трима представители на културната администрация вече ни очакваха

наплашени.

Малатестиана се смята за първата обществена народна библиотека в Европа и е развивала

дейността си в същите тези разкошни помещения в продължение на над 550 години. Сред 340-

те редки кодекса на библиотеката се нарежда Etymologiae на учения Исидор Севилски от VII

век.

Книги. Обожавам ги. Тежестта им. Миризмата им. Печатарското им оформление. Ала

най-вече обичам книгите заради цялото им съдържание. Вълнуващи истории. Опосредяването

на мисли и идеи. Познание. Размисли. Вече три хиляди години книгите са били медиатори на

всичко научено и изживяно от нас, хората. Едва след изнамирането на писмения език ние сме

станали способни да споделяме целия си опит и цялата си ученост с идните поколения. Тъкмо

затова участта на Александрийската библиотека винаги ни е пленявала. Цялото това познание,

методично насъбрано и каталогизирано. Мъдростта на древността.

Според чертежа на Нострадамус ковчегът с александрийските свитъци трябваше да е

зазидан в една странична стаичка долу в подземието. При вида на рисунката главната биб -

лиотекарка на Малатестиана мигом разпозна помещението.

– Криптата в подземието - обясни тя. - Това вероятно има нещо общо е прастария

документ, който трябваше да прочета, когато поех длъжността?

Бернардо Качини поклати дискретно глава. Тя закри уста с ръка:

– Извинявам се - прошепна, отчасти със съжаление, от части с кикот, очевидно неуверена

поради цялата тази ситуация. - Знам, тайна! - Намигна на Качини дяволито и недоумяващо. - И