1 Les Propheties (1555, второ изд.), Центурия 2, строфа 51.
2 Bibliothbque Rationale, BN Lat. 8592.
разкриват, че Нострадамус под строг секрет е хранел симпатии към протестантството и идеите
на Мартин Лутер.
– Категорично отказваш да отвориш собственото си съзнание за добрите тълкувания на
Нострадамус! - обади се Гарби. - Как ще обясниш, че е предсказал собствената си смърт?
– Колко трудно е това?
– Та той я е предсказал съвсем точно - далеч преди да го сполети.
– Нима? През последните години от живота си е бил болен и слаб. Страдал е от отоци,
акумулиране на течност в телесната тъкан, както и от подагра. Болезнено. Смъртоносно.
Нямало е нужда да бъде ясновидец, за да прозре накъде е отивала работата.
– И все пак е предсказал датата на собствената си смърт!
– Разминал се е с година и половина.
Дино Гарби си замълча.
Професор Морети продължи:
– Нострадамус е предсказал, че ще умре през ноември 1567. Починал е през юли 1566.
– Е, седемнайсет месеца не са болка за умиране...
– И преди това се е излагал с къде къде по-големи разлики. В писмо от френската кралица
Катерина Медичи до нейния кръстник, тя споделя, че Нострадамус обеща на моя син, краля,
всичко добро, а също и че ще живее колкото и ти - каза, че ще видиш деветдесетата си
година приживе". Синът, крал Шарл IX, умира месец преди двайсет и четвъртия си рожден ден
през 1574. Нострадамус се е олял с 66 години.
Дино Гарби тъкмо се канеше да отвърне, ала бе прекъснат от управителя на Културен
център „Кастело Катулус", Фабиано Силор. Едва бях успял да го поздравя при регистра цията.
Дотича при нас, махайки на професора и Адджелика. Силор бе висок мъж, с козя брадичка и
невротични гримаси, спокойно б и могъл да мине за персонаж, измъкнал се от роман на Дикенс.
– Фабиано? - учуди се Анджелика. Фабиано Силор плесна с ръце.
– Какво се е случило? - попита професор Морети.
– Не знам как да го изрека! Взлом!
– Къде?
– Ужасно съжалявам. Във вашата стая!
IV
Стая 218 представляваше пълен хаос.
Дрехите на професор Морети и Анджелика бяха пръснати по пода. Чаршафите -
издърпани. Куфарите - опразнени и захвърлени в ъгъла. Матраците - преобърнати.
Чекмеджетата - извадени. Вратите на гардероба зееха отворени.
Анджелика кимна към папка от жълт картон. Там професорът бе изписал с дебел, черен
маркер:
Докладите
~ Нострадамус & Медичи ~
Професор Морети отвори папката. Празна. Извърна се объркано към жена си, която
пушеше с припрени, невротич ни жестове.
– Някой е откраднал доклада ми. Записките. Разпечатаното писмо на Нострадамус. Защо?
Какво ще правят с тях? Можеха просто да помолят. - Професорът се огледа с отчаяние в очите.
Махна с ръце. - Лаптопът! Няма го! Без него съм безпомощен! Там именно са изложенията ми,
копието на писмото и текстовете. Всичко!
ГЛАВА 3
Похитителите
Флоренция,
понеделник сутрин
I
Бях на дванайсет, когато татко почина. Падна от една скала.
Демоните му бяха човъркали двойното въже. Полетя право в бездната с писък, който още
отеква в главата ми. С очите си го виждаш. Падането бе от 40 метра. Приземи се в един сипей.
Аз самият нося крясъка в себе си през всичките тези години.
Знам го. И преди съм разказвал за него. Цялата тази история вече почва да ми омръзва.
Ще бъда кратък. Мама флиртуваше очевадно с най-добрия приятел на татко. По-късно, след
като баща ми почина и го погребаха, те се ожениха. Адски романтично. Ала това е съвсем
различна история.
Винаги има и втора. Онази, която се случва впоследствие, когато погледите са извърнати
в друга посока, след като книгата е изчетена докрай, след като филмът е свършил. Винаги се
случва нещо впоследствие.
На татко не му понасяше измяната. Уж бяха тъй широко скроени, мама и татко. За него
толерантността бе теоретична величина. Истината е, че беше замислил да убие най-добрия си
приятел, сладострастния любовник на невярната си невеста. Нещастен случай. Най-стандартен.
Ала нещо се обърка. Не питайте как стана това. Тъкмо татко падна там горе от скалата и
срещна смъртта си в сипея остри камънаци.
Липсва ми татко. Гласът му. Фактите. Суховатият хумор. Усмивката в погледа му.
Любопитството. Дори самата му миризма след дълъг ден сред разкопките. И той бе архео лог
като мен. Прокарваше траншеи в историята. Такъв, де то оголва скелети, чудейки се кои ли са