какво има вътре в стената? Сандък със съкровище? Труп? - попита с интонация, издаваща, че не
бе съвсем наясно дали да се шегува.
II
Подземието бе осветявано от лампи по тавана, от които със сетни сили се откъсваха
остатъците мъждива светлина. Едва когато запалихме и джобните си фенерчета, колонадите
станаха видими.
Стаичката бе съвсем миниатюрна, натъпкана със стари офисмебели, навити на рула
географски карти и глобус, на вид сякаш изостанал от дайте на Колумб. Екипите, които
водехме със себе си, имаха нужда от половин час, за да опразнят поме щението, да монтират
прожектори и да донесат пневматичната дрелка, компресора и инструментите, от които се
нуждаеха. Главната библиотекарка следеше работата им с притеснен поглед. Единствено
уважението към Бернардо Качини и Фабрицио Бинискоти я възпираше да се намеси с
възражения.
Двете странични стени и сводестият таван бяха варосани в бяло. Стената в дъното беше
иззидана от тухли. Тъкмо там Нострадамус бе отбелязал местонахождението на ковчега.
Ник Карвър кимна на работниците, които се нахвърлиха на стената с пневматичната
дрелка. Снемаха тухлите една по една, докато не разкриха тясната кухина отзад. Острата
миризма на спарено подземие се примеси със застоял каменен прах.
III
Ковчегът бе положен върху железен статив на пода в кухината отвъд каменната стена.
Солиден. Тежък. По една дръжка от двете страни. Вътре шен катинар бе свързан с масивна
желязна верига, омотана около целия сандък.
Ковчег? - изчурулика любопитно главната библиотекарка.
– Уви. Няма труп - пошегува се Ник Карвър, за да избегне въпросите, чиято поява
надушваше, но - поне засега - се стараеше да отбие.
Бяха необходими още четирима мъже, за да извадят ковчега от кухината и да го пренесат
през подземието, нагоре по каменното стълбище, та чак до колата.
Насред цялото въодушевление от всичко, което бяхме на път да разнищим, аз не спирах
да размишлявам над единствената мистерия, дето миналото упорито отказваше да пусне от
лапите си. Препратката, която нямаше смисъл. Призивът да бъде открит ковчегът, където
кръвта вали.
Разбира се, връзка си имаше - просто аз не я откривах.
ИСТОРИЯТА НА МОРЕТИ - МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯТА (XIV)
С Божията помощ
Флоренция,
събота вечер
Върнали са се във Флоренция. Лоренцо се досеща, че монасите кроят нови планове.
Убедени са, че са по следите на кивота. Че старото пророчество предстои да се изпълни.
Монасите са си въобразили, че свещеният Ковчег на завета е скрит в базиликата „Сан
Лоренцо". Че Медичите са купили кивота от хоспиталиерите и са го скътали в „Сан Лоренцо"
преди пет-шест века. Както и че групировката, към която са се присъединили Анджелика и
Бьорн Белтьо, е намислила да разкрие всичко по време на утрешната литургия. Монасите
планират да се вмъкнат незабелязано в църквата, облечени в своите раса. Мислят си, че могат
да се възползват от момента на изненадата. И от оръжията си. Посред службата. Останалото,
доколкото долавя от откъслечните им разговори и молитви, ще трябва да зав иси от Господ.
ГЛАВА 36
Свитъците
Флоренция,
събота вечер
I
Ескортирани от полицията, ние се завърнахме в лабора торията за ръкописи на
Лауренциана заедно с ковчега. Първият от двайсет и четирите сандъка от Александрия...
Отварянето му представляваше по-голямо предизвикателство, отколкото който и да било
от нас можеше да пред види. Катинарът и желязната верига бяха споени по начин, който
предполагаше или да разбием и унищожим целия сандък, или да разчовъркаме ключалката. В
крайна сметка Бернардо Качини повика специалист - изтъкнат ключар с опит като взломаджия
и касоразбивач. Дори и той се поти цял час, докато механизмът не преустанови всякаква
съпротива, отваряйки се с поредица от тракащи, щракащи звуци.
Предпазливо повдигнахме тежкия капак.
II
Най-отгоре имаше предпазен слой от копринен плат. Щом махнахме покривката,
разкрихме свитъците, защитени с па мук и парчета коприна. Много от текстовете бяха върху ве-
лум, най-фината кожа. Някои - от папирус, който изглежда се бе съхранил в изненадващо добро
състояние. Древните ръкописи си имат множество врагове. Горещината. Слънчевата светлина.
Насекоми. Влага. Ала онези, които бяха консервирали текстовете от Александрийската