библиотека, си бяха свършили работата безупречно. Памукът и коприната в ковчега не служеха
само за меки буфери между свитъците, но също така попиваха влага. Зазиждането на сандъците
в стени и подове осигуряваше на съдържанието им постоянна, ниска температура. Най-старият
запазен ръкопис върху па пирус в Европа е този от Дервени, на 2350 години. В нашите ковчези
се помещаваха свитъци на още по-голяма възраст. За щастие обаче много от текстовете
изглежда бяха оригинали велум или, както загатна Бернардо Качини, копия, пре несени от
папирус върху пергамент.
III
Фабрицио Бинискоти премести поглед от Бернардо Качини към Ник Карвър.
– Дали да не...?
– О, по дяволите! - отвърна Ник Карвър на най-цветистия си американски.
Бинискоти повдигна свитък, опасан с панделка. Положи го върху лабораторния плот и
издърпа връвчицата. Разтвори ролката с бавни движения.
Надникнах през рамото му:
Съдържание на старогръцки. Официалният език в Александрийската библиотека. Списък
на свитъците в ковчега. Няколкостотин заглавия само в този единствен сандък.
– Талес от Милет, Питагор, Архимед - зачете на глас Ник Карвър. - Аристотел: Поетика,
Метафизика, Никомахова етика, Евдем, За философията, За идеите, За комедията, За
справедливостта, За реториката (Грилус), Протрептикус. Менексен на Платон. Омировата
Илиада. Одисея. Елементи на Евклид. Авеста от Заратустра. Едип на Софокъл. На океана от
Питей - писал е за Туле, а навярно и за Норвегия, Бьорн! Атлантида на Солон. Изобретения на
Архимед. Сократовата Моят живот.
– Какво пише там? - възкликна Фабрицио Бинискоти. – Septuaginta! Гръцкият превод на
Стария завет! И още по-стари преписи! Възможно ли е?
Сълза се процеди и се стече по бузата на Бернардо Качини.
– Наука. Философия. Литература. Драматургия. Произве дения, които мислехме за
изгубени завинаги. Произведения, от които имаме само стари и непълни преводи. Ето ги тук.
Всичките. Божичко, тук са! Всичките!
Фабрицио Бинискоти разгъна един свитък с треперещи ръце.
– Възможно ли е това? Прилича ми на Питагоровата теорема - където на практика я
обяснява и доказва.
Спогледахме се.
– И това е едва първият ковчег - отбеляза Ник Карвър. Гласът издаваше вълнението му. -
Остават ни още двайсет и три.
– Александрийската библиотека - прошепна Бернардо Качини.
ГЛАВА 37
Кървав дъжд
Флоренция,
неделя сутрин
I
Кървав дъжд.,.
Винаги става така. Във всеки случай с мен. Тъкмо решиш, че си готов, все ще се намери
нещо изостанало. Открий Ковчега, където вали кръв.
Защо ли Нострадамус е оставил насочваща нишка към този непонятен кървав дъжд?
Бяхме намерили списъка, разкриващ двайсет и четирите ковчега. Въпреки това явно ни
оставаше още нещо. Но какво? Кивота? Открий Ковчега, където вали кръв. Какво означаваше
това? Бях се досетил, че отговорът се намира нейде из Codex Amiatinus, ала къде се очакваше да
търсим? На коя от всички 1040 стра ници в кодекса би могло да вали дъжд?
Цялата нощ спах като пребит върху едно от походните легла, донесени в библиотеката.
Безсънният сън трябва да е поизбистрил ума ми. Докато се разсънвах, притваряйки очи, аз
съзрях решението. Естествено, в прастарата Библия кръвта валеше на най-очевидното място.
II
Когато станах, Анджелика вече беше будна и пушеше. По лицето и личаха следи от плач.
– Не си ли спала? - попитах я.
– Не знам. He ми се вярва. Не особено.
– Анджелика - имам добра новина! Проумях онова за кървавия дъжд. Досетих се къде в
Codex...
– О, не може ли просто да зарежеш това!
– Да зарежа?
– Доникъде няма да ни отведе!
Избликът ѝ дойде толкова ненадейно и бурно, че останах без думи.
– Нищо не разбираш! - продължи тя. - Единственото, което има значение за теб, са тези
свитъци, всичките кодове, ребуси. Ала това не е някаква си археологическа експедиция.
Забравяш, че търсим Лоренцо и Силвио!
Не беше вярно. Наистина. Искаше ми се да ѝ заявя, че е несправедлива. Кодовете бяха
средство за намирането на професор Морети и Силвио. Нищо друго. Метод. Освен това изобщо
не съм настоявал да участвам в това преследване. Никак даже. Ако зависеше от мен, в този миг