щях да си лежа в леглото у дома, в Осло. Тъкмо Анджелика бе дошла при мен. Тя ме
умоляваше. Умоляваше ме, пък. А сега трябваше да ми се накара, задето не съм се справил?
Понеже следвах мъглявите следи по естествения за мен начин, усвоен посредством
образованието и професията ми? Да не ме взимаше за някой супергерой? Но какво ли можех да
ѝ кажа? Струваше ми се погрешно да се правя на обиден. Беше права - не бяхме съумели да
издирим мъжа и сина ѝ. Засега. Ала това не означаваше, че вървим по грешна следа.
Анджелика долови, че се бях докачил от думите ѝ. Когато продължи, тонът ѝ бе по-
умерен:
– Знам, че се стараеш да помогнеш, Бьорн. Но всичките тези кодове, тези анаграми, тези
ребуси - нищо не ни доближава до Лоренцо и Силвио. Адски взе да ми писва. Искам да си
върна Лоренцо и Силвио! Разбираш ли? Не ми трябват древни свитъци и разкрития. Просто
искам да си върна мъжа и сина.
Без да ме погледне в очите, без да изчака отговор, тя стана и излезе. Останах на мястото
си, загледан в нея. Имаше право. По свой си начин. И аз самият разбирах, че петсто-
тингодишни загадки не развалят магии за отвлечени професори и момченца от нашето
собствено съвремие. За разлика от Анджелика обаче, аз бях убеден, че изходът трябваше да се
търси там, където пътят ни пресичаше този на монасите. Всички ние търсехме едно и също
нещо. Каквото и да се окажеше то.
Въпреки всевъзможните шпионски сателити и високотехнологичните инструменти за
проследяване на Ник Карвър монасите бяха и си оставаха в неизвестност. А заедно с тях:
Лоренцо и Силвио Морети. В края на краищата прастарите насоки бяха всичко, с което
разполагахме.
III
Откровението на Йоана.
Винаги ме е запленявало Откровението на Йоана. То съ държа най-драматичните сцени в
световната литература. Апокалипсисът. Краят на света. Последното време.
Както и последния отговор на мистерията, завещана ни от Нострадамус.
– Нострадамус се е изказвал завоалирано, за да прикрие нещо убедително - обясних аз.
Наоколо ми стояха Ник Карвър, Уилям Блекмор, Бернардо Качини и Фабрицио
Бинискоти. Слушаха ме внимателно. Бях ги разбудил развълнувано с думите, че разполагах с
теория, способна да разкрие тайната на кодекса. Сега държах в ръка опърпано издание на
Новия завет.
– Думите, които търсехме, кървав дъжд, не се намират в Библията. Нито пък пише, че
вали кръв. Не и експлицитно.
Разлистих Откровението на Йоана:
Като затръби първият ангел, настана град и огън,
размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята1
– Ала щом градът и огънят се смесят с кръв и се хвърлят от небето към земята долу -
казах им, - май можем да заключим, че вали кръв.
– О, небеса! - възкликна Бернардо Качини. - Имаш право! Кървав дъжд! Наистина!
Той направи справка в регистър на разположението на библейските страници в Codex
Amiatinus, преди внимателно да отгърне на правилната страница в Откровение на Йоана в
старата Библия. Ала къде ли пишеше каквото и да било относно кивота? Тук нямаше бележки в
полето. Определено нямаше и никакви насоки към кивота.
Нищо. Сбъркал ли бях?
О, не.
Само че бе необходим един кьорав главен асистент от Норвегия, та да открие онова, което
всички останали експерти бяха пропуснали.
Не в текста. А в цветната илюстрация. В шареното, поз латено изображение, украсяващо
първата буква в лявата колона: Пред два от великите Божи ангели лъщеше кивотът.
1 Откровение 8:7.
Нито двата серафима, нито илюстрацията на ковчега предизвикаха в мен изблик на
екзалтиран смях.
Фонът беше.
Египетският сфинкс.
IV
Ник Карвър ме изгледа недоумяващо. Приятно чувство.
– Не разбирам как така една илюстрация на сфинкс би могла да ни доближи до някакъв
отговор - каза той. - Да не забравяме, че Сodex Amiatinus е Библия от Нортумбрия, от VIII век.
Как е възможно рисунка на сфинкса в Библия на 1300 години да хвърли светлина върху нещо,
случило се в Египет хиляди години по-рано? Откъде биха могли да знаят монасите от
Нортумбрия къде са скрити скрижалите от кивота? Защо им е да изобразяват сфинкса в Codex
Amiatinus, който е бил подарък за папата?
– Допускаш грешка в разсъжденията си - обадих се аз, - логично невярно умозаключение.
Монасите не са подозирали абсолютно нищичко.
– Как тогава ще съумеят да ни оставят насока?
– Обратното е. Не монасите, а именно Нострадамус е зна ел, че тайната се крие в сфинкса.