Нострадамус е разлиствал Codex Amiatinus. Знаел е за рисунката на сфинкса в илюстрацията.
Прозрял е, че може да използва изображението за ръководна нишка. Открий Ковчега, където
вали кръвта. Монасите са нарисували пирамидите, сфинкса и кивота за илюстрация. Не друг, а
Нострадамус е избрал да използва рисунката като насока за Козимо Велики и неговите
наследници.
Лицето на Ник Карвър издаваше как истината започна да му се избистря.
– Монасите не са подозирали нищо - смънка той, най-вече на себе си. - Не са нарисували
сфинкса като насока. Тъкмо Нострадамус е използвал илюстрацията за ръководна нишка -
осемстотин години по-късно. - Удари се по челото с гърба на ръката си. Най-ненадейно ме
сграбчи за бицепсите. - Трябва да отидем в Египет!
– Ние?
– Има много за уреждане!
Почти ми звучеше така, сякаш бе намислил с един замах да разкрие тайната, която
сфинксът бе опазил в продължение на близо пет хилядолетия.
V
Кипящ от ентусиазъм и твърде доволен от самия себе си, излязох на площада пред
базилика „Сан Лоренцо". Седнах на каменните стъпала. Флоренция тъкмо се разбуждаше. Не -
делното затишие бе нарушавано от откъслечни и незначителни шумове: вик, лай, клаксон.
Сфинксът, мислех си. Какво ли крие? Каква е загадката му?
Стъпки изотзад. Уилям Блекмор. Седна на стъпалата. Запали цигара. Предложи ми
пакета. За своя изненада, аз си измъкнах една. Аз, дето не пуша. Сега обаче май се нуждаех от
това. Наистина. Подаде ми запалката си.
– Много находчиво - рече ми. - Кървав дъжд. Codex Amiatinus. Откровението на Йоана.
Сфинксът.
Всмуках дима надолу в дробовете си и се закашлях. Покрай нас мина майка с детска
количка. Уилям Блекмор вдиша, дълбоко и с наслада, изпусна дима през носа.
– Уилям Блекмор - подех пипнешком. - Невробиолог... Дотогава не бяхме разменяли
много думи. Аз просто не го разбирах. Кой беше той. Каква работа имаше тук. Все още тънех в
недоумение.
– Как е - отвърна ми шеговито.
– Какво правиш тук, Уилям? Заедно с Ник Карвър.
– Чудех се кога ли ще попиташ. Двамата с Ник си сътрудничим.
– Той работи за американските служби. До известна степен мога да разбера техния
интерес. Ала ти си невробиолог...
– Ник ме потърси преди няколко години. Бе прочел едни научни статии, които аз бях
публикувал. В Природа. Журнал за експериментални анализи на поведението. Такива неща.
Страшно заинтригуван беше. Работата му се припокриваше с нашите изследвания.
– Мозъчни функции и религиозност?
– Накратко, да. Проверил си ме в гугъл, както виждам. Ръководя научноизследователски
проект в Станфорд, свързан с начина, по който човешкият мозък тълкува религиозността и
разбирането за Бога. А оттук и разбирането на човешкия мозък относно парапсихологическите
феномени и влиянието му върху тях.
– Това не обяснява защо работиш с Ник Карвър. Нито пък какво ще правиш с Делфийския
амулет, кивота или пък двайсет и четирите ковчега от Александрийската библиотека?
– Както и сам си видял, Ковчегът на завета се намира във Ватикана.
– Значи търсите скрижалите.
– Скрижалите с Десетте Божи заповеди? - нотка на веселост. - Гравирани с ноктите на
Бог? Кивотът. Изработен по преките нареждания и подробните описания на самия Бог, за да
съхранява скрижалите с десетте заповеди, които Мойсей е получил от Господ на Синайската
планина. Божият трон на земята. - Погледите ни се срещнаха. - Ами ако кивотът е съвсем друго
нещо?
– Искаш да кажеш, че има смисъл във всички онези спекулации? Че кивотът е оръжие?
Енергиен източник с неподозирана сила?
– Досега никой не е разбрал какво всъщност е представлявал кивотът. Нито Библията.
Нито египтяните. Никой. Понякога се налага да се върнем доста назад във времето, за да
открием отговорите на въпросите, които си задаваме днес. Големите въпроси. Има ли Бог? Кой
е Бог? По какъв начин религиите и вярата в Бога са свързани с парапсихологията и магията?
Изтръсках цигарата:
– Тези въпроси, да.
– Тези въпроси - повтори Уилям Блекмор с известен присмех.
– Но това ли са тайните, които Ватиканът, Vicarius Filii Dei, Пазителите на писанието и
кой знае още кой са издирвали през всичките тези години?
– Търсели са една представа за Бога, за кивота. Формирана от Библията и митологията в
хода на хилядолетията.
– Но сега търсим нещо съвсем различно?