който бе коленичил зад преобърната саксия. Прикладът заровен в раменната му ямка. Главата
наклонена. Дълбоко съсредоточен. Готов да отстреля ухото - или главата - на когото и да било.
Не отвърна на огъня. Над площада кръжаха уплашени птици, несигурни къде бе най-безопасно
да се приземят. Дотичаха още полицаи с вдигнати оръжия. Някой стреля във въздуха. Единият
улучи гълъб. Той тупна на земята сред облак перушина. Възрастна продавачка се намърда
точно посред траекторията на куршумите и бе съборена на земята от един полицай. Някакъв
африканец побягна, препълнил обятията си с фалшиви дизайнерски чанти, които изпускаше
една по една. Когато пълнителите на двамата мъже в минибуса се изпразниха, забелязах още
двама най-отзад. Дулата им почиваха върху предната облегалка. Картечните пистолети
изтрещяха.
Между действията (XVI)
Лоренцо се мъчи да предпази Силвио с тялото си. Свиват се на кълбо между седалките на
минибуса.
Не стреляйте! Дете! - вика той. - Не стреляйте! Тук има дете!
Виковете му са заглушени от залповете.
Бусът се раздвижва. Наднича по пътеката в средата. От скривалището си под волана
шофьорът се мъчи да мръдне буса от фронтовата линия. Отместват се едва на няколко метра и
се блъскат в бетонна пейка. Куршумите строшават прозорците един по един. Главата и гърба
му се покриват със стъкла.
Не стреляйте! - вика отново. - В буса има дете!
Никой не чува.
Няколко секунди по-късно стрелбата спира. Дочува писъ ци. Какафония от сирени.
Тракането на хеликоптер.
Професоре!
Гласът на Драко. Досами него. Лоренцо вдига очи. Драко и Вартоломей са коленичили
насред пътеката между седалките.
Какво? - виква Лоренцо.
Ела!
Трябва да защитя Силвио.
Ела!
Къде?
Драко и Вартоломей го сграбчват за сакото и го издърпват от Силвио. Момчето пищи.
Лоренцо се бори. Двамата са по-силни от него. Между седалките е твърде тясно за бой.
Независимо от това той е твърде слаб. Достатъчно отчаян е, да, но не и достатъчно силен.
Извличат го под седалката от другата страна на пътеката. Вартоломей сяда на мяст ото и го
издърпва изотгоре.
Използва ме за щит, мисли си Лоренцо. Повече ядосан е, отколкото уплашен. Драко вдига
Силвио в скута си.
Двамата с Вартоломей насочват оръжията към заложниците си.
Силвио! - крещи Лоренцо.
Детето пищи.
Божичко, пуснете момчето! - вика Лоренцо. Не можете да използвате малко момче за жив
щит!
Вартоломей врязва металното дуло в слепоочието му.
Татко! - реве Силвио.
Ще застреляме заложниците! - вика Драко.
Не изглежда някой да ги чува.
Имаме заложници! - вика той, по-силно. Ще стреляме!
Отдръпнете се! - реве Вартоломей.
Назад! - повтаря Драко.
Лоренцо вижда гърба на шофьора и главите на двама от монасите, чиито имена не знае.
Третият лежи на двойната седалка пред Драко и Силвио, прихванал кървящата си ръка.
Мисли си: Затишието предвещава буря.
В този момент пристига хеликоптер, понесъл се ниско над покривите.
VII
От хеликоптера висяха трима войници на въжета. Не беше работа за мен. Определено.
Имам проблем с височините.
Като се отдалечиха от покривите, те се спуснаха още по-надолу - подобно на циркови
артисти на трапец - и се приземиха върху буса. Долу на земята друг войник изскочи от
прикритието си и метна вътре шокова граната.
Ослепителен блясък, силен тътен. Безвреден, ала парализиращ.
Войниците от хеликоптера влязоха през строшените стъкла. Още войници се
позиционираха отвън. Някой вле тя през вратата приведен. Очаквах нови залпове изстрели. В
продължение на няколко ужасяващи секунди си внуших, че професор Морети и малкият
Силвио вече са очистени.
Тогава забелязах Силвио. Стоеше върху седалка край един от разбитите прозорци на
минибуса. Военните бяха за ети с обезвреждането на въоръжените монаси. Та Силвио просто си
стоеше там. Кървящ от всичките прорезни рани и полуоглушал, ошашавен от трясъка на
шоковата граната и силната светлина, Силвио се клатушкаше върху седалката.
– Силвио! - изпищя Адджелика.
Бе задържана от двама полицаи.
Понякога действаш въпреки себе си и собствения си страх. Може би заради отчаяните
викове на Анджелика. Може би заради вида на Силвио на прозореца. Не мога да обясня как
така събрах кураж. Ала се възползвах от случая. Наб лизо нямаше никого. Никой не можеше да
ме възпре.
Така че просто го сторих.