ме възпре.
Така че просто го сторих.
Втурнах се приведен към минибуса.
– Силвио! - извиках.
Не ме чуваше.
Наведох се през строшения прозорец, обгърнах го с ръце и го извадих навън. Хванал
Силвио под дясната си ръка, на половина опрян на таза ми, аз се отдалечих от минибуса и се
заклатушках към Анджелика.
Едва когато ѝ го предадох, нещо в него се освободи. Започна да хлипа.
– О, Силвио! Силвио! - плачеше Анджелика, притиснала детето в обятията си.
Битката в буса бе приключила. Шофьорът се беше изправил с вдигнати ръце. Същото
стори и монахът с простреляна та ръка. Някакъв внушителен здравеняк скръсти своите на тила
си. Главата бе вдигната. Като горд крал посред революция.
Един от войниците изведе професор Морети от буса.
След тях, по ред на номерата, монасите напуснаха изпот рошения от изстрели автомобил.
Преброих шестима. Покрити с парчета стъкло. Някои кървяха. Най-едрият вървеше на чело. О,
небеса, бе като планина. Военните ги отведоха при полицаите, които ги закопчаха с белезници
и ги натикаха в колите си.
Наблюдавах от разстояние срещата на Анджелика и професор Морети.
Бяха си намерили усамотено кътче под една лампа. Пре гръщаха се в продължение на
минути. Без да продумат. Стояха плътно притиснати един към друг. Професорът и Анджелика
бяха вдигнали Силвио. Отказваше да пусне майка си. Олюляваха се. Като тръстика на бриза.
Плачеха тихичко. Нито дума. Само тази прегръдка. Свалиха детето на земята. Анджелика и
професорът се погледнаха дълбоко в очите, преди да се целунат.
Ново начало, помислих си.
Епилог
Господарят на истината, бащата на боговете,
създателят на хората
и животните. [...] Ти си сътворил всичко
на небето и земята.
Химн в чест на бог Амон-Ра Египетската книга на мъртвите (2400г.пр.Хр.)
В началото Бог създаде небето и земята.
А земята беше пуста и неустроена;
и тъмнина покриваше бездната;
и Божият Дух се носеше над водата.
Разказът за сътворението Битие (950 глр. Хр.)
Както всяка история си има начало, тя си има и край. От Флоренция се прибрах в Осло -
моя сив и своеобразен град - в някакво особено състояние на еуфория и печал. Щастлив заради
всичко, което бяхме разкрили, всичките разрешени загадки, увереността, че сме спасили
професор Морети и Силвио. Същевременно обаче угнетен от убийствата на Реджина Ферари и
Теофилус дьо Гарансиер. И изпълнен с този потиснат копнеж по една недостижима жена.
Седях в университетския си кабинет, когато Ник Карвър се обади по сателитен телефон
от някаква египетска пустиня. Гласът му глъхнеше. Настояваше да отида. Заедно с Анджелика
и професор Морети съм бил допринесъл за разкриването на мистерията, така ми каза, ето защо
било честно и почтено да бъдем представени с откритието си пред остана лия свят.
Откритие? Какво откритие? - попитах. Любопитко съм си.
Египет
Луксор,
четвъртък
Кацнах в Луксор късно следобед. Сякаш за вечно назидание по повод гнева на пламналия
бог Амон-Ра, слънцето бе увиснало тежко и лениво на следобедното небе.
Луксор, Горен Египет... Градът на Амон-Ра. Най-могъщият сред всички богове, преди
Яхве в божественото си всевластие да го изтика от трона и да го унищожи. Бог на слънцето.
Нищо чудно, че бях на път да загина от жега.
И преди съм идвал тук. Тъкмо затова трябваше да съм подготвен. За горещината.
Задушаващата горещина. Онази, дето се мъчи да те размаже в праха, в пясъка, където да се са -
мозапалиш сред локва от изпарена пот, кипяща пяна от тлъстини и преходност.
Уилям Блекмор ме очакваше на летището. Ник Карвър все още се намирал някъде из
пустинята. Анджелика и професор Морети долетели от Флоренция по-рано същия ден.
Онази вечер, в хотела в Луксор, направих опит да прилаская Уилям Блекмор, та да
сподели отговора. Отказваше да го издаде. Вместо това ни направи обобщен разбор на всичко,
което ни очакваше през идните дни. Утре: пустиня та. Събота: Гиза и сфинксът.
– На Синай ли ще ходим? - предложих аз. Нали все пак тъкмо там Мойсей е приел
скрижалите с десетте Божи заповеди.
– Грешна посока! - отвърна Уилям Блекмор.
На изток се простираше огромната пустиня Сахара.
Легнахме си рано. Съдбата ме бе настанила в стаята до тази на Анджелика и Лоренцо
Морети. Пожелахме си учтиво лека нощ в коридора и заключихме вратите си. Представих си