как Анджелика се съблича и влиза в банята, докато Лоренцо седи на ръба на леглото и
разлиства книга, представих си как вдига очи и се усмихва, когато тя излиза от банята в секси
нощничка.
Щом си легнах, притиснах възглавницата към ухото си.
Кратерът Камил
Пустинята Увейнат,
петък
Този пантеон от мъртви богове...
Преди четири хиляди години вавилонците са почитали могъщия Мардук. Същевременно
египтяните са се кланяли на слънчевия бог Амон-Ра и неговото войнство от по-нисшестоящи
божества. После дошъл безименният, Елохим, юдейският Яхве, и рекъл: Да нямаш други
богове освен мене. И наложил волята си. Другите богове заспали един по един за ради
неумолимата липса на преклонение: вавилонските, еги петските, гръцките, римските богове.
Храмовете им западнали, богомолците им измрели. Вече никой не вярвал в тях.
И така - никога ли не ги е имало?
Хеликоптерът се носеше над пустинята подобно на пра исторически птеродактил.
Бях си представял развълнувано пясъчно море; гигантски приливи, тикани напред от
топли ветрове, миля след миля пясък, пясък, пясък и най-сетне: оазис, зелена, плодородна
пустинна горичка сред напоителна вдлъбнатина насред всичкия този пясък. Но, разбира се,
пустинята не изглеждаше та ка. С хеликоптера бяхме покрили близо хиляда километра над
безжизнен пейзаж от пусти равнини и ширни възвише ния. Оголен ад от камънак и чакъл, скали
и чукари, всичко това покрито с тънък слой пясък, но никакви дюни, никакви оазиси, никакви
кервани с едногърби и двугърби камили и изгубили търпение бедуини.
Повечето от нас дремеха, когато Уилям Блекмор ни призова да погледнем навън. Не знам
какво се бях надявал да съзра - пирамида, кула, някой местен Стоунхендж - ала истината бе, че
не видях абсолютно нищо. Наложи се той да ни го посочи. Кратер. Окръжност върху терена.
На хвърлей камък от него бе устроен лагер от палатки, бараки, контейнери и джипове.
Цветно кътче сред монотонния безкрай на пустинята.
Хеликоптерът направи широк завой с тракаща перка, пре ди да заходи за ка цане на
няколкостотин метра от района със съоръженията и кратера. По корпуса зачаткаха дребни ка -
мъчета и чакъл. Двигателят замлъкна. Уилям Блекмор отвори вратата.
Горещина като удар с юмрук.
Май трябваше да бъда подготвен. Ала не бях. Жегата ме запрати обратно на седалката.
Петдесет градуса. Най-малко. Изстенах.
– Хайде, хайде, скачай - изчурулика Анджелика. Професор Морети ме потупа ведро по
рамото. Какво им има на хората, дето понасят подобна жега?
– Бьорн? - гласът на Ник Карвър. - Вътре ли си? Да не си се разтопил?
Смях.
Изсумтях, скокнах на крака и излязох от кабината. На слънцето. На жегата навън.
– Ето те и теб! - отбеляза Ник Карвър и ми метна една шапка. Потта му се лееше. Бе
обгърнат от облак пясък и прах. В камуфлажната си униформа приличаше на някой Хауърд
Картър в търсене на Тутанкамона на живота си. Аз са мият търсех преди всичко сянка. Преди
топлинният удар да ме довърши.
– Добре дошли в базата Камил! - поздрави Ник. - Надявам се, че не ви е студено?
Нямах сили да се включа в шегата. Бях достатъчно зает с оцеляването си.
Ник Карвър ни поведе от площадката за кацане към място с временни бараки. Бензинов
агрегат, който бръмчеше зад стената, захранваше климатик, понижил вътрешната температура
до двайсет и няколко градуса. Беше като да влезеш в хладилник.
Замаяни от пътуването и жегата, ние насядахме около ед на композитна маса. Ник Карвър
бе наизвадил камара лис ти и книги. Изглеждаше превъзбуден, направо в празнично настроение.
– Добре дошли в региона Ал Вади ал Джадид, пустиня та Увейнад и базата Камил. - Той
вдигна карта на Египет. Посочи с показалец място в най-долния, ляв ъгъл. - Ето ни тук! На
шестстотин мили северно от границата със Судан, на дванайсет мили източно от Либия. С
други думи: насред нищото.
От малък хладилник наизвади бутилки вода и плато, кое то се огъваше под тежестта на
нарязани плодове. Лодки портокал, половинки ябълка, резени пъпеш и чепки грозде. Изпразних
бутилката на две големи глътки и засмуках парче пъпеш.
– Най-напред двамата с Уилям бихме искали да помолим за извинение, задето ви
довлякохме тук, в пустинята, а сетне и за разбиране, задето влагаме толкова много време, за да
ви запознаем с фоновите детайли около тази история - поде Ник Карвър. - Както ви казах по
телефона, всеки един от вас заслужава обстойна презентация относно целта на всич ко това. Без