вас никога не бихме съумели да разнищим за гадките, заложени в Завета на Нострадамус,
откриването на Александрийската библиотека, накратко: всичко, което съпреживяхте
напоследък.
Професор Морети стисна ръката на Анджелика. Нямаше как да не забележа.
– Ще ме извините - продължи Ник Карвър - но ми се ще да започна, като ви прочета
няколко реда от Библията. Не в духа на проповедите, а за да добиете представа къде се на -
мирате. Ще зачета от Стария завет, Битие, втора глава, където нов и съвсем различен разказ за
сътворението се застъпва с първия.
Разгърна Библията, покашля се и поде на глас:
Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато
Господ Бог създаде земя и небе. А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква
полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и
нямаше човек, който да обработва земята.1
Ник Карвър остави Библията настрана и продължи:
– Две събития в региона, където се намираме, са допринесли за създаването на някои от
най-великите епоси в древната юдейска религия, която с течение на хилядолетията се развива
до християнството. Нека започна от по-старото. Налага се да се върнем на повече от десет
хиляди години назад във времето. Непосредствено след последната ледникова епоха в
конкретния регион - пустинята в днешните Египет, Чад, Либия и Судан - настъпва драматична
климатична промяна. Благодарение на внезапен влажен климат пейзажът разцъфва. Гъсти
акациеви горички и блатисти местности, толкова диви, че били негодни за обитаване. Тук! В
настоящата пустиня! Регионът просперира в продължение на три хилядолетия. Растителността,
животинският свят и изобилието на вода неизменно привличат множество ловуващи пле мена.
Тук можели да живеят охолно. Дали ще намерим от звук от това в библейския разказ за
Райската градина? Ник Карвър зачете по-нататък:
... но пара се издигаше от земята, та напояваше цялото лице на земята. И Господ Бог
създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът
стана жива душа. И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека,
когото беше създал. И Господ Бог направи да произраства от земята вся ко дърво, що е
красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на
познаване доброто и злото.2
– Така, преди 7300 години климатът отново се променя. Всичко пресъхва. Флората и
горите измират. Преди 5500-6000 години тази част от Сахара става толкова суха и негос-
топриемна, че живущите тук племена се принуждават да на пуснат региона. Поемат на изток -
към плодородните райони по поречието на Нил. Изгонени от своите богове. Прокудени от рая
си. Какво пише в Библията?
Разлисти и зачете:
... затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която
бе взет. Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и
племенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.3
Ник Карвър ни изгледа с вдигнати вежди, сякаш за да провери дали сме разбрали.
1 Битие 2:4-5.
2 Битие 2:6-9.
3 Битие 3:23-24.
– Въпросното преселение на народи - от райски и плодороден регион, който е бил
опустошен, до също толкова плодородните местности около Нил - полага основите на могъ-
щото египетско кралство на по-късните фараони. Ала това е съвсем различна история.
– Райската градина е алегория - обади се Анджелика, - метафора. Разказът не бива да се
възприема буквално.
– Ще се върнем точно на този момент - отговори Ник Карвър.
– Изобщо възможно ли е да се локализира библейската Едемска градина? - попита Уилям
Блекмор. – Очевиден кандидат е регионът между Тигър и Ефрат - Месопотамия:
И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана
четири главни реки. Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя,
гдето има злато. И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.
Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. Името на третата
река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.1