– Кои други реки освен Ефрат е възможно да бъдат идентифицирани? - пое Ник Карвър. -
Някои си остават догадки, други са спекулации, базирани на предположенията на историци и
теолози. В своята творба за еврейската история, Antiquitates Judaicae, Флавий Йосиф пише, че
Нил е една от четирите реки в Рая. Първата, Фисон, е трудна за идентифициране. Флавий
Йосиф смята, че това е Ганг в Индия, докато френският равин Раши - известен с тълкуванията
си на Тората и Талмуд - допуска, че Фисон трябва да е Нил. Евилатската земя, където има
злато, благоуханна смола и оникс, повечето разполагат в Арабия. Хуската земя е днеш ният
регион между Судан и Етиопия. Следователно етиопците упорито настояват, че Гион трябва да
е Сини Нил, който се влива в Бели Нил в Хартум, Судан. Третата река обичайно се приема за
Тигър. Накратко - доста объркващо.
– Да не би да се опитвате да намекнете, че тази пустиня някога е била Едемската градина?
- попита професор Море ти, когот о напушваше на смях.
– Никак даже - отвърна Ник Карвър.
– Поне не буквално, нито пък в библейския смисъл - пое щафетата Уилям Блекмор. -
Интересува ни как би могла да възникне човешката представа за райската градина. Как е
възможно разказ, предаван от поколение на поколение, малко по малко да се развие до мит,
който на свой ред свършва под формата на библейска история?
– Накратко: Смятаме, че библейското описание на Едем ската градина е създадено от
наследниците на онези, които са се принудили да напуснат своя някога тъй плодороден рай -
обясни Ник Карвър. - Митът за Едемската градина е тяхната идеализирана версия на онзи рай,
който е бил пресъздаван в разказите на прокудените племена и преповтарян от ново и отново
край лагерните огньове по поречието на Нил.
– Подобно на историята за потопа - вметна Уилям Блекмор. - Митът за потопа навярно се
базира на нещо, случило се преди 7600 години. Тогава Средиземно море се процежда и изпълва
Черно море. Племената, обитаващи плодородните брегове на Черно море, усещат, че водата
започва да се покачва. Първо с метър, после с два, три метра - да, средно водното равнище на
Черно море се повишава с 30 метра. Историята за неспирно надигащата се вода племената
отнасят със себе си, след като си стягат багажа за бягство. В хода на хилядолетията тя се
развива до мита за потопа. За първи път предаден в писмен вид в месопотамския епос за
Гилгамеш, по-късно облагороден в Стария завет.
1 Битие 2:10-14.
– Разбира се, ние не сме дошли точно тук случайно - поде Ник Карвър. - Причината се
крие в драматично събитие от преди 5000 години. Както видяхте от хеликоптера, намираме се
край кратер. Кратерът Камил. Открит е едва през 2008 от кустос в природонаучния музей на
Милано. Всъщност се е натъкнал на него с помощта на Google Earth. Италианско-египетска
изследователска експедиция през 2010 г. потвърждава, че се касае за метеоритен кратер на 5000
години. Знам, че навън е топло, но няма ли все пак да излезем да го разгледаме?
Идеше ми да възразя. Ала бях твърде любопитен. Послушно нацедих шапката на главата
си и сложих слънчевите очила на опърления си нос.
Макар този път да бях подготвен, идеята да напусна климатизираната барака не ми се
стори добра. Да излезем на слънцето. Да нахлуем в крематория, където херувимите размахваха
пламналите си мечове. Дори скорпионите бяха потърсили убежище.
От кратера Камил ни деляха едно петнайсет-двайсет метра. Анджелика и професор
Морети крачеха ръка за ръка. Романтична разходчица на петдесет градусова жега. Аз се
клатушках на няколко метра зад тях. Имах чувството, че гумените подметки на обувките ми
всеки момент ще се стопят.
Кратерът беше около 40-50 метра в диаметър. Огромен, объл пясъчник. Ръбестият кант се
състоеше от чакъл и кана ри, разхвърляни при врязването на метеорита в земната повърхност
преди 5000 години. Хилядолетията и пустинните ветрове бяха запълнили кратера с пясък.
Наоколо му и нагоре по стените - под защитните покривала от платно, закре пено на четири
стълба - бяха насядали учени в бели гащеризони, които работеха в пясъка и чакъла. Между
издатинките по ръба на кратера бяха намотали тънки, бели въжета, които оформяха квадрати с
еднаква големина. Доста приличаше на археологически разкопки.
Ник Карвър ни поведе покрай външния ръб на кратера. Загреба шепа чакъл.
– Всичко това - рече, оставяйки чакъла да се процеди между пръстите му - и пустинята
наоколо ни - е, цялото земно кълбо и всичко във вселената - е било сътворено за частица от